Миризливата върба (Eleagnus angustifolia) се отглежда като солитерно и групови насаждение. Той е дърво или висок храст с височина до 8-10 м с остри бодли по клоните. Листата са ланцентно-елипсовидни със сребристо-белезникава окраска. Цветовете са силно ароматни, отвън сребристи, отвътре оранжево-жълти. Те се появяват по 1-3 в пазвите на листата. Цъфти през юни–юли. Плодът е продълговата костилка със сребристобяла окраска. Семената се засяват през есента или се стратифицират. Расте по варовитите скали край Варна. Той е силно сухоустойчив, светлолюбив, димоустойчив и невзискателен към почвата вид. Понася добре подстригването и затова се използва за изграждане на красиви живи плетове.
Eleagnus argentea представлява дръвче високо до 4 м, без бодли. Образува широко разперена корона. Клонките са покрити с червеникаво-кафяви люспички. Листата му са яйцевидни, кожести и от двете страни сребристи. Дребните му цветове са силно ароматни, отвън сребристи, отвътре жълти. Те са единични или по 2-3 в пазвите на листата. Цъфти през май-юни. Плодовете са сребристи, полумесести костилки. Семената трябва да се стратифицират. У нас се отглежда край морето. Там този вид показва пълна устойчивост през зимата, но изисква по-влажен климат. Плодоноси обилно. Понася много добре засенчването, а към плодородието на почвата е невзискателен. Произвежда много издънки.
Многоцветната миризлива върба (Eleagnus multiflora) представлява храст с височина до 3 м, без бодли. Листата са елептични до яйцевидни. Те са трайно сребристо окосмени само на долната повърхност. Жълто-белите цветове са сребристо окосмени само на долната повърхност. Те се появяват по 1-2 в пазвите на листата през май-април. Плодовете са елептично-овални, сочни и червени костилки с възкисел приятен вкус. Семената се стратифицират.
У нас се отглежда край Варна, където расте отлично на бедни и сухи почви.
Обилно цъфти и плодоноси. Студоустойчив и сухоустойчив вид е, като у нас се отглежда и форма с по-едри листа.
Eleagnus pungens е вечнозелен вид, много често увивен храст, висок до 4 м. Той е със силно разперени и бодливи клонки. Листата са елептични, кожести, покрая са вълнообразни, отгоре зелени и лъскави, а отдолу – сребристи. Цветовете са силно ароматни, отвън сребристи, а отвътре златисти. Появяват се единично или по 2-3 заедно в пазвите на листата. Това става през октомври – декември. Плодовете са елептични червени костилки, които зреят през май.
У нас се отглежда край Варна, където цъфти обилно и плодоноси. Сухоустойчив и невзискателен към почвените условия, но по-топлолюбив вид. Произвежда много издънки и понася подкастрянето. Високо декоративен вид за живи плетове, единични засаждания и оформяне окрайнините на дървесните групи.