Ботаническото име на здравеца – Geranium, е свързано с гръцката дума geranion, която значи жеравче. Растението е наречено така заради формата на плодовете, които напомнят клюна на жеравите и щъркелите. Българското име недвусмислено говори за ценните лечебни качества на растението. Ненапразно по големите християнски празници в черквите раздават осветен здравец – за здраве и добри дни. В различните страни го наричат с различни имена, но навсякъде го обичат и ценят.
По света има над 300 вида здравец, които се различават по височината и по баграта на цветовете – от нежнорозова до тъмновиолетова. Повечето обитават умерените райони на Северното полукълбо.
Ако вие сте градско чедо и не познавате това цвете, излезте сред природата през юни-юли, по времето на най-обилния цъфтеж. Нежният аромат, красиво нарязаните листа и розовите цветове ще издадат здравеца и на ливадата, и край потока, и сред папратите в гората. А в края на лятото на мястото на опадалите цветчета изведнъж ще се появят причудливите плодове, същински щъркелови клюнове.
Повечето видове здравец предпочитат яркото слънце, умерената влага и леките, отцедливи плодородни почви. Има и такива, които без проблеми виреят на сенчести и влажни места – такива са например лечебният и ливадният здравец.
В българските градини най-често се среща балканският здравец. Той се отличава с дебелото си и дълго коренище, стелещо се по повърхността на почвата, и с многобройните си яркорозови, сравнително едри цветове.
В градината здравецът бързо се разраства и образува гъсти ароматни килими. Те продължават да зеленеят и през зимата, само в най-люти студове придобиват червен цвят, което ги прави още по-красиви. Размножаването става най-лесно с отделянето на част от туфата и пренасянето й на друго място. Най-добре се прихващат растенията, разделени рано напролет или в края на лятото. Отличителна черта на здравеца е дълголетието. На едно място може да расте 10-15 години без пресаждане. Много важно качество е и устойчивостта към болести и вредители – той е просто недосегаем за тях.
Многобройните видове здравец предоставят на градинарите безкрайни възможности за творчество. На плодородните сухи места ще израсте буен, висок, на по-каменистите – нисичък и дребен. Може да се включва в смесени групи с камбанки, карамфили и още много други цветя, на които ще служи като великолепен зелен фон. Алпинеумът ще е просто недовършен, ако липсва здравецът. А какво по-хубаво от един плътен, бухнал здравецов бордюр! Чудесно изглеждат и первазите и балконите, украсени с добре гледан здравец, посаден в сандъчета и саксии. Специално за тази цел е създадена мини форма на цветето, която притежава всички качества на познатия здравец.Растението е много дребно, но пропорционално развито и много симпатично.