Според сроковете на внасяне на торовете при зеленчуковите култури има няколко вида торене: основно, предсеитбено и подхранване през вегетацията. При основното торене торовете се разхвърлят непосредствено преди дълбоката оран и се заорават на нейната дълбочина. С основното торене се внасят слабо подвижните торове, които се задържат в почвата и не се измиват. Такива торове са органичните, фосфорните и калиевите торове. Предсеитбеното торене се осъществява по време на сеитбата или засаждането на растенията. Внасят се част от азотните торове и ако не са внесени с основното торене фосфорните и калиевите. Подхранването се извършва през вегетационния период с цел да се снабдят растенията с хранителни вещества през отделните фази на развитие. Подхранването може да бъде почвено или листно. Торовете могат да се внасят разпръснато, лентово, редово или гнездово на различна дълбочина в зависимост от конкретната култура и дълбочината на разположение на корените.
Подхранването с бързодействащи азотни торове (амониева селитра) на доматите, пипера, патладжаните и други зеленчукови култури с по-дълъг вегетационен период е най-ефективно икономически, когато се извърши двукратно. Половината от годишната торова норма се внася предсеитбено, а останалата част - след 15-20 дни. Зеленчуковите култури, които имат по-къс вегетационен период (краставици, ранни картофи, репички, фасул, грах и други), се подхранват еднократно с азотен тор. При високодобивните и с дълъг период на плододаване сортове краставици, които се отглеждат на високи подпорни конструкции, азотната торова норма се внася на 2 или 3 пъти. След подхранването на зеленчуковите култури задължително се извършва окопаване. Нормите на торене зависят от биологичните особености на културата и почвено-климатичните условия.
При отглеждане на зеленчуци след много добри предшественици нормата на торене може да се намали с около 20 на сто, а когато предшествениците са неподходящи, нормата се увеличава с 30 на сто. При напояване нормата може да се увеличи до два пъти в сравнение с отглеждане при неполивни условия. При използване на високи норми на торене, несъобразени с изискванията на културите, ефектът от торенето се намалява, а може да има и отрицателни последствия.
