Бодливото грозде се нуждае от силна резитба

Бодливото грозде е типичен храст, който достига на височина най-много до 1-2 м. От основата на храста и подземното стъбло всяка година израстват голям брой нови издънки, които образуват разклонения до четвърти порядък. Издънките и разклоненията са покрити с бодли. Плододаването е най-добро върху младите стъблени образувания – до 4-5-годишна възраст, затова редовно се премахват застаряващите стъбла. Цъфтежът протича през април – до началото на май и цветовете се самоопрашват. Зреенето настъпва към средата на юни и продължава до края на юли. Плодовете не зреят едновременно и беритбата се извършва на няколко пъти. При подходящи условия и добри грижи от един храст могат да се получат до 5-7 кг плодове.
Животът на бодливото грозде може да продължи до около 20 години, но най-добри добиви и качествени плодове се получават от храстите до 10-12 г.

Бодливото грозде е сравнително студоустойчив и не много влаголюбив вид. Може да се отглежда и на по-плитки и сравнително по-бедни почви, със средно кисела до слабо кисела реакция. Успява както на по-леки, така и на по-тежки почви. Не понася силно преовлажнените и високо ниво на подпочвени води. Сравнително добре се развива и при частично засенчване, което позволява отглеждането му като подкултура в овощните градини. Преди засаждането му почвата обработва на по-голяма дълбочина и на 1 кв. м се внасят по 4-6 кг угнил оборски тор, 120-130 г фосфорен и 20-30 г калиев.
Най-използваният начин за размножаване на бодливото грозде е чрез вкореняване на положници (хоризонтални) или вертикални отводи. Може да се размножава и чрез разделяне на младите храсти. За методът с положници се използват по-млади храсти, на които предварително се извършва силна резитба. През пролетта 3-5 едногодишни издънки се полагат в браздички с дълбочина около 6-8 см, като върховете им остават да стърчат над почвата. След като от пъпките на положниците прораснат леторасти и достигнат 10-15 см те леко се загърлят в основата. След 2-3 седмици се извършва второ загърляне с влажна и рохкава почва. При недостатъчно валежи се полива редовно, за да се получи вкореняване. Отводите могат да се извият и дъговидно, като се прикрепват с дървена кукичка и връхната част от тях остава над почвата. В този случай от един отвод се получава само едно растение. При по-бедни почви желателно е почвата предварително да се натори с угнил оборски тор, както и да се извършат 1-2 подхранвания с азотен тор. До есента издънките се вкореняват и може да се извадят и да се засадят на постоянно място. По-слабите издънки се засаждат за довкореняване.
Засаждането е най-добре да се извърши през есента, но може и рано напролет, когато става и изваждането им от вкоренилището. Разстоянията на засаждане са около 0,8–1 м в редовете и 1,5-1,8 м между тях. Ако температурите позволяват и почвата не е сковата от лед, то можете да допълните градината си с цариградско грозде и сега.