Как да размножим бодливото грозде

От обединените под едно не съвсем точно, но добило гражданственост наименование френски видове грозде, най- известен и широко разпространен е касисът, сокато останалите-червеното и бялото френско и особено бодливото грозде, известно още като цариградско или немско грозде са познати и отглеждани предимно от ограничен брой любители овощари. Причината за слабият интерес към тези култури е в непознаване както на условията и агротехниката на отглеждането, така и на изключително ценните биологични качества на техните плодове, подходящи както за прясна консумация, така и за замразяване и особено за преработка в сиропи, сокове, желета и др. Не по-маловажна причина за тяхното ограничено разпространение е липсата на предлагане на посадъчен материал.

Както и останалите ягодоплодни култури, касисът, червеното и бялото френско грозде и бодливото немско грозде може да се размножават чрез семена и вегетативно. Семенното размножаване намира приложение преди всичко в селекционната работа. За целите на масовата практика при производството на посадъчен материал от тези видове основно се използва вегетативното размножаване, с което се гарантира в много по-голяма степен запазването на сортовата автентичност на произвежданите растения. То може да се осъществи по няколко начина: - чрез вкореняване на зрели и на зелени резници, чрез разделяне на храсти, чрез отводи и чрез облагородяване.
Размножаването чрез вкореняване на зелени резници се практикува твърде рядко поради необходимостта от наличието на култивационни съоръжения. За късия вегетационен период от момента на залагането до изваждането им в края на есента зелените резници не успяват да формират добре развита коренова система. Размножаването чрез разделянето на храсти е честа практика, която се използва предимно при преместваната но растенията от едно на друго място или трябва бързо да се размножат ценни сортове.

Размножаването чрез отводи е най-често използваният начин за производството на посадъчен материал от червеното и бялото френско грозде и от бодливото немско грозде. От познатите в практиката три вида-хоризонтални, дъговидни и вертикални отводи, най-голям брой вкоренени растения се получават при хоризонталните отводи. В първите два случая за вкореняване се използват едногодишни издънки, т.е тези израснали през предходната година, а в третият-израстващите през текущата година млади издънки.
• При вертикалните отводи, през есента всички издънки на храста се изрязват ниско. През юни, когато младите леторасти, достигнат височина 20-25 см се загърлят с 10-12 см, без да бъдат отклонявани. Тази операция се повтаря след около 20-25 дни, като се покриват с допълнително още 10-15 см почва. През този период се полагат добри грижи за растенията-редовно поливане, за да не се засушат, а и да се стимулира образуването на корените. Почвата се поддържа чиста от плевели. До есента загърлените издънки формират коренова система и може след изваждане да бъдат засадени на постоянно място.
• Най-много вкоренени растения се получават от хоризонталните отводи. За целта едногодишните издънки рано през пролетта се полагат хоризонтално без да бъдат загърляни в плитки 6 до 8 см браздички. В началото и в края положниците могат да бъдат прикрепени с колчета или с дървени куки. От всяка пъпка на положника израства летораст. Първото загърляне с 8-10 см почва се извършва се извършва, когато израсналите от пъпките на издънките леторасли достигнат височина 10-15 см. След около 2-3 седмици се извършва второто загърляне с още 10-15 см почва, с което се създава по-благоприятен температурен режим за вкореняване на леторослите, по-голямата част от които до есента формират издънки с добре развита коренова система и могат да бъдат отделени от маточните растения. При по-плитко загърляне вкореняването е по-слабо. Издънките със слабо развити корени се отделят за превкореняване във вкоренилище.
• Размножаването чрез дъговидни отводи се различава от това, че вместо хоризонтално едногодишните издънки се полагат дъговидно и се загърля само средната част, а върхът остава над повърхността.

Облагородяването е малко познат и рядко прилаган начин на размножаване. Някои любители овощари го използват с декоративна цел при червеното и бялото френско грозде, които формират като дръвче този начин може да се използва и при бодливото грозде. За целта се използва едногодишна издънка от златисто грозде и по-рядко на миризливото френско грозде. Присаждането се прави в началото на юли на пъпка на 0.8-1 м височина от почвената повърхност. По този начин се създават едно стъблени растения, които са удобни за обработка и бране.