Създаването на качествен залесителен материал е първата стъпка към възстановяване на насажденията с питомен кестен в района на Брежани. Около това мнение се обединиха учени от БАН, БАБХ, Лесозащитна станция - София и представители на Европейския парламент и световната организация Слоу фууд на кръгла маса, организирана от Югозападното държавно предприятие и Сдружение „Хора и традиции”. На нея те разискваха проблемите и перспективите за развитие на кестеновите насаждения и грижите за съхраняването на този уникален природен дар.
Кестенът страда от редица болести и неприятели и за да бъде запазен като вид, са необходими активни лесовъдски действия за подобряване на състоянието му, посочи в презентацията си Светозар Михайлов. Над 90% от насажденията са болни и затова трябва да се предприемат спешни санитарни мерки. По думите му в района има два вида насаждения - едните са на около 200 години, а другите са засадени в края на 70-те и 80-те години на миналия век. Според него старите насаждения постепенно трябва да се подмладят чрез гола сеч на малки площи и възобновяване с издънки или семенни фиданки.
Генетичното разнообразие на кестеновите дървета у нас и възможностите за тяхната консервация представиха Веселка Гюлева и Мария Глушкова от Института за гората. Според международно изследване брежанският кестен има уникални генетични дадености и заслужава да се съхрани за поколенията.
Качествата на кестена като изключително ценна есенна храна и възможностите за включването му в списъка на географските означения и в европейските схеми за качество представиха Георги Събев – представител на Европейския парламент и Десислава Димитрова от Слоу фууд – България.
В началото на форума беше открита изложба от пленера „Живопис 2017” с участието на художниците Мариана Маринова, доц. Пенчо Добрев, Валентин Ангелов, проф. Георги Драчев и Румен Дешев. Уникалността на брежанския кестен пресъздаде в песен Райна Гюрова, една от брежанските баби.
