Португалската дюла не става за дълго съхранение

Едри жълти топки греят сред дърветата в есенното време. Дюлите са вече готови за бране, ще дочакат зимата в хранилището. Но за да се запазят по-дълго е важно да бъдат откъснети в точния момент. На пръв поглед – лесна работа. Но не е съвсем така.
В последните си дни дюлите нарастват интензивно с по 2 до 4 г на ден. Преждевременно обрани ще останат по-малки и вкусът им няма да е най-добър. При закъсняване пък част от плодовете ще окапят, ще се наранят и няма дълго да издържат. Навреме обраните плодове по-рядко се засягат горчиви петна.
Дюлите се берат, когато цветът на кожицата им от зеленикав става жълтеникав, а семената са покафенели. Мъхът от тях е намалял и лесно се премахва, внимателно се повдигат и се завъртват. Късат се без дръжки, защото клончето, което носи плода има пъпки, а те на следващата година ще дадат цветове.
За да се запазят по-дълго и по-добре не оставяйте плодовете на открито и не ги покривайте, защото лесно ще загният. Наредете ги в касетки, без да се допират върху пласт от суха слама. Може да се съхраняват в едно помещение с ябълки. Но не и с круши, защото те ускоряват доузряването и съкращават срока на съхраняването.
В помещението трябва да се поддържа температура от 4 до 8°С и по-ниска относителна влажност на въздуха – около 60 %. Запазват се добре и в обикновени северни помещения, там през първия месец може да се поддържа температура около 8 градуса, а по-късно – до 2-4 градуса. В най-студените часове на деня се проветрява.
Чудесният плод със специфичен аромат и вкус притежава цял набор от витамини – А, С, Е, групата В, а също калий, калций, фосфор, желязо, манган, магнезий, бор, мед, титан. Дюлите обаче не се ядат веднага след обирането. В много случаи се налага да постоят известно време преди да се преработят.
Масово разпространеният у нас сорт Португалска дюла не е подходящ за по-дълготрайно съхраняване, защото лесно придобива т. нар. горчива ямка. Повече издържат плодовете от сортовете Асеница, Хемус, Тримонциум, Триумф.
Още в миналото се е смятало, че дюлите оказват благотворно действие на стомашно-чревния тракт. Заради повечето пектин пък се използват като кръвоспиращо средство. Слузните вещества действат добре на възпалените лигавици, на дихателните пътища и храносмилателната система. Семената се използват при ларингити, фарингити, бронхити. В 200 мл вода се накисва половин чаена лъжичка семена, престоява 12 часа, прецежда, количеството се изпива на четири пъти през деня.
Срещу кашлица може да се направи и отвара от дюлево семе заедно с листа на подбел - 1/2 чаена лъжичка дюлево семе и 5 чаени лъжички от подбела се варят петнадесетина минути в 500 г вода. Пие се топла отвара с мед.