Чай от монарда

Това красиво цвете е малко познато, но напоследък привлича вниманието на все повече любители Интересното е и че освен като украса се цени и като подправка в ястия и салати, а листата й се използват и като билка при простудни заболявания. От тях се приготвя чудно ароматния чай, известен под името пансилвански. Освен горещ, той е много приятен и като студена напитка. Листата се берат по време на цъфтежа и се изсушават на сянка. В Русия освен листата използват и цветовете за украса на салати или ароматизирани десети.
От познатите 15 вида в рода Monarda като културни се отглеждат само два. Те произхождат от областите на Големите езера на Северна Америка, където САЩ граничат с Канада. Монарда дидима (Monarda didima) се отличава с високите 80-100 см разклоняващи се четири ръбести стъбла. Листата са удължено яйцевидни с заострен връх. Благодарение на съдържащите се в тях етерични масла издават много приятен аромат. Стъблените разклонения завършват с оригинално съцветие. Около цвета са групирани прицветни листа, които са обагрени с подобна на съцветията багра, но по-пастелно. Цъфтежът е продължителен - от юли до септември. Вторият вид, Монарда фистулоза, се отличава с това, че всички части на растенията са покрити с власинки. Цветната чашка е зелена, а венчелистчетата са пурпурно-розови.
Сега по-често се срещат хибридни форми, създадени на основата на двата вида. Сред тях са сортовете Cambridge Scarlet - с червени цветове, Adam - с розово-червени, Croftway Pink - с розови, Prerie Night - с лилави и Snow Maiden - с бели.
Монардата се размножава чрез разделяне на коренищата през пролетта. Възможно е да се използват и семена, но това е рядка практика
За да се развива добре, монардата изисква да бъде настанена на слънчево или леко засенчено място. Почвата да лека, отцедлива, добре дренирана, богата на хранителни вещества. Задържането на излишна вода е вредно за растенията. През лятото почвата около растенията трябва да се разрохква, а при необходимост се полива. Коренището понася успешно зимните студове у нас. Преди настъпването на зимата стъблата изсъхват и трябва да се изрязват. Напролет туфата нараства и образува повече от предишната година стъбла.