Керията се гледа лесно

Керията (Kerria) е представена от едно единствено растение в рода си – японската керия (Кerria japonica). Тя представлява листопаден, бързорастящ храст, до 3 м висок, с изправени, зелени, прътовидни филизи, които образуват конусовидна корона. Листата са ланцетни, до 10 см, заострени, назъбени, отгоре са голи, отдолу са мъхести. През лятото са светлозелени, през есента – яркожълти. Цветовете са до 4,5 см големи, златисто-жълти, повечето са единични, често кичести, ароматни. Продължителността на цъфтежа е 25 дни, често има вторичен цъфтеж. Японската керия има две декоративни форми: най-красивата и най-разпространената е Pleniflora – с гъсти, кичести цветове-помпони до 3-4 см в диаметър, разположение поединично или по 2-3 в пазвите на листата. Тя е най-ефектна. Другата е Albomarginata. При нея листата имат бяла линия по края. Отличава се с умерен растеж и несиметрични листа, което създава усещането на недостатъчно жизнени сили.
Може да расте и на полусянка, където цъфти по-слабо. Нуждае се от защитено от студените ветрове място.
Има нужда от богата, влажна почва. На постоянно място се засажда в ранна пролет, до разпукването на пъпките, или през есента, 1-1,5 месеца преди сериозното застудяване. През лятото и в късна есен можете да засадите растения и в контейнери.
За поддържането на декоративността на керия и нейната форма, растението трябва да се подрязва преди започването на сокодвижението през пролетта. По-младите, здрави клонки се съкращават до ¼. Тази операция способства появата на нови странични клонки. Веднага след цъфтежа се изрязват до основата 4-5-годишните филизи. След подрязването трябва да внесете и комплексни торове. Не се препоръчва използването на органични торове. Полива се в зависимост от времето, при нужда. Ако зимите са студени, можете да покриете растението със сухи листа и клонки, но така че въздухът да циркулира отдолу.
Размножава се чрез резници, издънки и отводи.