Очарованието на олеандъра

Розовата – типична окраска на олеандъра, далеч не е единствената. Обилно цъфтящият листно-декоративен зокум, като олицетворение на средиземноморския чар и температура, демонстрира най-различни сортове с бели, жълти, оранжеви и червени цветове. Как обаче да отглеждаме тези растения?

Да изберем подходящия сорт
Ще започнем с не много приятната новина: въпреки всички усилия на селекционерите да получат зимоустойчиви сортове зокум това не се получава. А това е много жалко, тъй като този голям вечнозелен храст от семейство Зимзеленови принадлежи към най-красивите и разкошни градински растения на Средиземноморието.
Различните сортове зокум се отличават по окраската и размера на цветовете, степента на кичестност, форма и височина на храста. Има истински гиганти, като сорта Splendens Giganteum, който има силни филизи, посипани в периода на цъфтеж с огромни малинови цветове. Редовното подкастряне ще ви помогне да държите храста на височина до 3 м, като не му позволявате да се разраства и да превишава размерите на саксийно растение.
Много красив, не излизащ от границите на размерите на саксийните растения, е сортът Hardy Pink, който има цветове с нежно розова окраска и образува гъстооблистен разклонен храст. Този устойчив храст много бързо се разраства на ширина и на “почтена” възраст достига до 1 м височина и 1,5 м на ширина. Той е прекрасно украшение на терасата в средиземноморски стил.
Ако обаче има гиганти, то това означава, че има и джуджета. Един такъв представител се явява ниският сорт Petit Salmon, който достига до 1 м височина и ширина. Този олеандър има и дребни цветове, чиито размер достига до 3 см в диаметър. Ароматните бяло-розови цветове са събрани в съцветия на края на филизите.
При подбора на сорт олеандър е важно да знаете каква максимална височина ще достигне растението, тъй като пищно растящият храст от година на година заема все по-голямо място и с трудност можете да го пренесете в жилището му за зимата. Препоръчваме ви да отглеждате по-бавно растящи, компактни сортове, като Marie Mauron или Maurin des Maures, които се отличават с голямо количество тънки филизи, тънки листа и продължителен цъфтеж.

Зокумът обича вода
В природата зокумът расте по бреговете на Средиземно море, където живописните му храсти се крия каменистите терени. Това значи, че вечнозеленият олеандър обича влагата, затова той се нуждае от редовни поливки и от следене почвата в саксията да не пресъхва. За съхраняването на влажността се препоръчва растението да се полива в чинийката. Олеандърът обича, “главата” му да е на слънце, а “краката” му да са във водата.
Голяма грешка се явява поливането на олеандъра с дъждовна вода. При постоянно поливане с такава вода почвата в саксията става кисела. Тогава растението не може да избира нужните му хранителни вещества от почвата, което довежда до избледняване на окраската на листата и нарушаване на ръста на растението. Поливайте олеандъра с топла, престояла вода, която съдържа варовик.
Зокумът обича почва, която съдържа варовик. За подобряване на субстрата в саксията можете да добавите глина или бентонит.

За пищен цъфтеж е нужно торене
Един-два пъти в седмицата трябва да подхранвате растението с комплексни минерални торове в течен вид. Постоянното опадане на единични пожълтели листа е нормален процес за олеандъра. По такъв начин вечнозеленият храст обновява листата си, като хвърля старите. За по-добро развитие през лятото трябва да му осигурите слънчево място, а през зимата прохладно, светло, добре проветряемо помещение с температура на въздуха до 10 градуса. Ако не създадете на растението такива условия, то то по-интензивно ще хвърля листата си, ще цъфти оскъдно и ще бъде уязвимо за вредители и болести.

Кой го разболява
При лошо хранене и недостатъчно влага декоративният храст може да бъде поразен от акари. Акарите са почти незабележими същества, прикрепват се към листата, като я покриват с тънка сребриста паяжина. На по-късен стадий бялата паяжина може да се забележи и между листата. Ако листата са покрити с лепкава течност, а след това опадат, то това означава, че са поразени от листни въшки. И в двата случая помагат специални препарати.
В топлото и влажно време олеандърът се поразява от сухо гниене, което може да доведе до загиване на растението. В този случай трябва да изрежете поразените клонки, за да не се разпространи гъбата и върху другите части на екземпляра.
Типично заболяване по зокума е олендровият рак, който е причинен от бактерията Pseudomonas tonelliana, която много бързо се размножава под дъжда. На филизите, листата и съцветията се образуват тъмни израстъци. Първите признаци на болестта се проявяват на най-чувствителните части на растенията – на цветовете и пъпките. Някои съцветия започват да завехват, да се уплътняват, да почерняват и да се чупят. Често такива цветове не се разтварят. Поразените филизи се чупят на всевъзможни места и на тях се появяват образувания във вид на цветно зеле. На поразените листа се появяват тъмни петна, които се увеличават по размер.
В домашни условия обаче е трудно да се преборите с тази болест. Можете само да подрязвате растението, унищожавайки засегнатите места. Трябва да имате предвид, че непочистените инструменти са основния път за пренасяне на заразата.
Трябва да имате предвид, че растението е отровно!