На гости в пустинята Кару

В пустинята Кару на сухата, твърда и червена почва не се забелязва живот. Рядко можете да попаднете само на извити, уродвили алоета, които не приличат на живи растения.
Въпреки че животът там изглежда като замрял, невинаги в пустинята Кару е жега. В края на зимата, през юли-август, там се изливат прохладни дъждове. Трябва да се има предвид, че в южното полукълбо времената на годината са противоположни на нашите. Глинестата почва на пустинята се размеква и за няколко дни неочаквано се покрива с цъфтящ зелен килим.
През септември настъва пролетта и мрачната пустиня Кару оживява, покривайки се с хиляди червени красиви цветове.
В цъфтящата долина се спускат стада зебри и антилопи и стада дългоноги щрауси. Могат да се видят също така и голами животни, като слон и носорог. Вярно е, че цветята на пустинята Кару са много красиви, но те не миришат и не дават ядливи плодове. Но откъде се появяват тези красиви растения на твърдата и суха почва на това място? Нима има растения, които могат за две седмици да се развият от семена и цъфнат?
Болшинството растения в пустинята Кару са многогодишни видове. Те растат, цъфтят и дават плодове в продължение на само два месеца. През октомври, когато започват горещините, те засъхват и цялата цъфтяща равнина се превръща отново в безжизнена пустиня.
Но не всички растения умират, голяма част от тях се „крият” в сухата, разкаляна почва; при това туфите от сочни, нежни листа и цветни пъпки се покриват с плътна кожица. Стеблата отмират, изсъхват корените, но под плътната кафява черупка се крие животът. Това е луковицата.
Разрежете луковицата на обикновен лук по средата. Ще видите дебели, сочни, бели, но къси листенца, които са покрити с плътна, суха, хрущаща кожица. Тя предпазва от изпаряването на вода, която се намира в сочните листа на луковичното растение. Нека бъде горещо, кожицата, като пластир предпазва нежните листа от палещото слънце.
Луковиците са пролетните растения на сухите места. Това са растения от семейство лилиуми и амарилисови. И двете семейства много си приличат, но се отличават по положението на цветните пъпки (при първите пъпките са връхни, а при вторите – ниски).

Амарилисът е основоположник на играта
Амарилисът е прекрасно растение. Много красив вид е амарилис беладона (Amaryllis belladonna). Започва да цъфти през есента, в същото време, както и в родината си. От луковиците израства стрела до 0,5 м височина, с задърче от четири-шест, червени, розови или бели цвята, които приличат на лилиума. Едновременно се появават дълги, тънки, тъмнозелени листа. На листата могат да се видят големите устица.
Листата на амарилиса в наши условия се развиват през зимата и пролетта, а към лятото засъхват. Не трябва да изрязвате увехналите листа, тъй като от тях органичните вещества преминават в луковицата. През цялото лято луковицата се намира в покой и не трябва да бъде поливана.

Хипеаструмът е верният брат
Хипеаструмът (Hippeastrum) расте степите на Венецуела. Може да се види и в пустинните места, като оживява по време на пролетните дъждове. Бразилските хипеаструми, които растят с пустинни равнини, имат цветове, които отвън са червени, а вътре бели. Срещат се и видове с карминени цветове. Много особен вид е виргинският хипеаструм, който расте в сенчестите и влажни гори на южната част на Северна Америка. Техните цветове са с променяща се окраска: първоначално са пурпурни, след това стават розови, а най-накрая бели.
Различните видове хипеаструм, кръстосани с африкански амарилиси, са дали голямо количество разнообразни хибридни сортове.
Хибридните амарилиси имат по два-три едри цвята на цветната дръжка. На цвета могат да се забележат големи тичинки и плодник. Ако цветът бъде оплоден, то плодовете се разрастват в голяма кутийка с плоски семена, които имат тънки, черни крилца. От семената могат да се развият малки растения, които ще цъфнат на третата година, когато се образува голяма (до 12 см) луковица.
Луковиците дават и луковички детки, които започват да цъфтят на втората година. Ако имате търпение, можете да си размножите голямо количество амарилиси. През лятото, след като листата засъхнат, можете да поставите луковиците в тъмно, прохладно помещение (при температура не по-ниска от 10 градуса) и поливането се прекратява.
През ноември започвате леко да поливате с топла вода и поставяте на прозореца. В началото, за да може цветната стрела да израсне по-висока от листата, луковицата се засенчва с хартиен похлупак, докато над листата не се покаже стералат. Преди цъфтежа амарилисът не трябва да се полива често.
Хибридните видове цъфтят през февруари-март. Амарилисите се пресаждат след три години, като се поставя луковицата до 1/3 в парникова почва, смесена с угнили листа, с примес на едър пясък и дървени въглища.

Кринът покълва и без вода
Кринът (Crinum) има големи по размер светли луковици с голямо количество месести корени, затова обикновено се поставят в големи саксии. Широките и дълги листа са по-светли от тези на амарилиса, и са вълнисти по края. Може би заради висящите си листа, които напомнят коси, растението е получило своето название (crinis — коси).
Бялата цветна стрела израства отгоре на луковицатна и носи просто чадърче от големи бели или бледорозови цветове, които по строеж приличат на цветовете на амарилиса.
Кринът цъфти през есента или началото на зимата. При едни видове крин семената за покълване не се нуждаят от вода. Те покълват, дори ако са поставени само на повърхността на почвата. Растенията с тъмножълт цвят са много устойчиви на суша. Грижите за крина са същите като за амарилиса.

Кливията може да цъфти два пъти
Грижейки се за амарилисите, вие можете да срещнете растение, което не иска да се крие. Това е кливията. Листата й са като тези на амарилиса, тесни, с паралелни жилки, леко по-тъмни, но не засъхват през цялата година. През зимата това растение зацъфтява с чадърчера от бели или оранжево-червени цветове. Цветовете са такива, като на амарилиса, но до два пъти по-дребни и в едно съцветие са до 12 броя. Ако тези цветя бъдат опрашени, то след 9-10 месеца ще се образуват яркочервени плодове. Младите растения, получени от семена, започват да цъфтят след 5-6 месеца. И главното, това растение няма луковица, а късо коренище с дебели месести корени. На коренищата също се появяват млади растения чрез издънки.
Понякога кливията може да цъфне за втори път през лятото. Ежегодно израстват по 5-6 нови листа, и остават свежи до няколко години. Кливията произлиза от започното крайбрежие на Южна Африка. На картата това място е отделено от пустинята Кару с планини. Тук има повече влага и растението няма нужда да се крие от сушата.

Хлорофитумът се катери и по дървета
Има растения обаче, които сами си осигуряват запаси от влага по време на сушата, като акумулират вода в корените си. На прозорците в много домове можете да видите саксии, които са поставени във висящи от тавана кошници. От такива саксии висят растения до 1,5 метра дължина, на които са разположени розетки от тънки, линейни листа. Отдолу на розеткита могат да се забележат дебели коренчета. Понякога това растение дава тънки и дълги цветни дръжки с дребни бели цветни звездички. Това е хлорофитум комосум (Chlorophytum comosum) от семейство Лилиуми. Корените на хлорофитума са бели, издути като шишарки, и много сочни. Родината на това растение е нос Добра Надежда, където расте като епифит на кората на дърветата. Когато при суша има малко влага във въздуха и в кората на дървото – гостоприемник, хлорофитумът живее за сметка на своите запаси от влага в корените.
Хлорофитумът е непретенциозно растение и можете да го поливате рядко. За да го размножите, то трябва да поставите няколко саксии с почва около саксията на растението. В тях трябва да разположите розетка с листа и коренчета. Когато новото растение укрепне в саксията, се отрязва майчиното.