Бъз – полезната китка в храсталака

Бъзът (Sambucus) е род двусемеделни растения от около 30 вида, които са основно разпространени в умерения пояс на северното полукълбо. В България виреят 3 вида: черен, червен и тревист бъз, известен още като бъзак.
Черният бъз (S. nigra) е храст или ниско дърво, което достига до 3 м височина, със силно развита коренова система. Стъблото и клоните са сивокафяви, с тънка грапава кора. Клоните му имат мека сърцевина и след изваждането й стават за свирки. Листата са срещуположи, яйцевидно продълговати, назъбени по края, с 3-9 листчета. Има нежни жълтеникавобели цветове, които ухаят добре и точно тях използваме за чай през зимата. Листата, плодовете, и кората му е също лековита.
Бъзът се среща често в крайградските квартали и по селските дворове. Забелязваме го най-често по време на цъфтежа през юни и след това през август и септември, когато виснат черно-виолетовите чепки плодове.
Червеният бъз (S. racemosa) се среща по-рядко по нашите земи. Нисък храст с ярко-червени плодове, рядко достигащ до 3-4 м височина.
Тревистият бъз (S. ebulus е многогодишно тревисто растение, от чийто корен всяка година излиза ново стъбло. То е голо, набраздено, с бяла сърцевина и на височина достига до 1,5-2 м. Листата са срещуположни, заострени и назъбени. Цветовете са събрани на върха на стъблото в съцветие, а плодът е черна ягода, най-често с три кафяви семена. Цъфти през юни-август.

Приспособява се лесно
Храстът е приспособим към всякакви места, студоустойчив е и понася сянка. За добра реколта обаче, почвата трябва да бъде свежа, богата на хумус и хранителни вещества. Подрязването не е задължително, но подобрява реколтата. Затова, след като се оберат плодовете, избуялите в основата клони се отстраняват.

Плодовете трябва да се обработят
Черният, червеният и тревистият бъз имат почти еднакъв химически състав: 80-82% вода, етерично масло, безазотни вещества, целулоза, минерални соли, витамини и други. Различието е в това, че тревистия бъз съдържа най-много витамин С, както и по-големи количества хранителни съставки и по-малко целулоза.
Плодовете на бъза не са подходящи за консумация в суров вид. Могат да причинят разстройство. Но в сокове, сиропи, желета, мармалади, вина и ракии са доста вкусни. Топлинната обработка ги прави лесно усвоими. Според вкуса могат да се подсладят с бяла или кафява захар. Трябва да се използват само добре узрели, дори презрели плодове, тъй като зелените и недобре узрелите са отровни.

----------------------------------------------------------------------------------

Сок от черен бъз
Продукти: 20 съцветия от бъз, 6 л вода, 1 кг захар, 1 голям лимон, 1 пакетче лимонена киселина.
Набраните бъзови цветове се измиват добре и се заливат с водата, в която е сложен нарязаният лимон. Така престояват 24 часа, след това течността се прецежда през три слоя марля. Прибавят се захарта и лимонената киселина и се бърка, докато захарта се разтвори напълно. Така приготвеният сок се прецежда отново и се налива в бутилки, които се затварят с кроненкоркови капачки. Държи се на студено.