Дефицитът на качествени български зеленчуци си казва думата и това се отрази върху цените на доматите, пипера и краставиците, които това лято заковаха високи нива. Дори от следващата година вътрешното производство да нараства, това няма да стопира поскъпването на основните зеленчуци. Напротив, в следващите години се очаква да има известно покачване на цените, се посочва в анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA).
Тенденцията ще се изрази най-силно при доматите за прясна консумация, където цените на дребно средногодишно за периода 2018-2022 г. ще се движат в рамките на 2,6-2,8 лв./кг. За сравнение – в периода 2013-2017 г. са били 2,45 лв./кг. При пипера търговията на дребно ще надхвърли 2,10 лв. за кг, при 1,90 лв. до 2017 г.
Тази година краставиците поскъпнаха неочаквано до близо 3 лева за килограм, но според прогнозите от следващата година ще върнат предишните си нива, като средногодишните стойности ще се ориентират към 2,10-2,20 лв., каквито наблюдавахме през 2014 и 2015 г.
От 2007 година с присъединяването на страната в Евросъюза и последвалия срив в зеленчукопроизводството България се утвърди като отчетлив нетен вносител на зеленчуци, припомнят от CAPA. По данни на статистиката през 2016 г. в страната са внесени зеленчуци на стойност 133 млн.евро, а е изнесена продукция едва за 86 млн. евро. Темповете на ръст на вноса на зеленчуци през последните години изпреварва този на износа, като за периода 2007-2016 година вносът е нараснал с 110%, а износът с около 90%.
Особено силно изразен е отрицателният търговски баланс при доматите и пипера. Вносът в общото потребление (прясно и преработено състояние) се очаква да достигне 34% при доматите, 27% при пипера и 26% при краставиците.
Най-чувствително е нараснал вносът при доматите, като по официални данни от 35 хил.т през 2013 г, той достига 70 хил.т. през 2016 г. Вносът е нараснал сериозно при пипера, където от 15 хил.т стига до 26 хил.т, а най-малко е увеличението при краставиците – от 13 хил.т. на почти 20 хил.т между 2013 и 2016 г.
Дисбалансите в търговията са огромни, като при доматите през 2016 г. са внесени почти 66 хил.т., а са изнесени около 5 хил.т. При пипера са внесени 26 хил.т, а са изнесени 2 хил.т. Според икономистите от центъра в следващите години се очаква задържане на вноса и износа при домати и пипер.
Основание за това дава очакванията за лек ръст на вътрешното производство, което да задоволи и повишеното потребление на пресни зеленчуци. Не е ясно обаче доколко отчитаното увеличение на вноса в последните години се дължи на нов внос или на изсветляване на количествата, които са внасяни и преди. Вносът на домати и пипер в страната в последните 2 години е на едни от най-високите си равнища, като по-нататъшното увеличение може да стане с паралелно увеличение на износа, както и с по-голямо от очакваното повишение в търсенето за преработка.
При краставиците и корнишоните ситуацията е по-различна. Увеличението на износа там трябва да върви с конкурентните цени на нашата продукция и може да се очаква, че износът ще остане на високи нива – от над 10 хил.т годишно. Макар отново страната да е нетен вносител на такива продукти, отрицателното търговско салдо не е толкова голямо. Може да се очаква дори, вносът на краставици и корнишони леко да намалее и да се движи в рамките на 18 хил.т за периода 2018-2022 г.
Възможностите за ръст в износа на домати са доста ограничени, като страната може да се бори за по-голям експорт при пипера и краставиците. Проблемът пред увеличаване износа на пипер е пред структурата на самото производство, което е съсредоточено в малки стопанства или в такива, които са вертикално интегрирани и не работят за външни пазари. При краставиците увеличението на износа трябва да върви с конкурентните цени на нашата продукция и може да се очаква, че износът ще остане на високи нива – от над 10 хил.т годишно.
Дори производството в страната да падне рязко, изкупните цени ще се повишат над обичайните, но до степен на изравняване на максималната склонността на потребителите да отделят от бюджета си за необходимите им количества зеленчуци.
Това ще стане в условията на нормално външно предлагане, а при свръхпроизводство отвън, може да има и още по-голямо намаление. Ако производството се увеличи, тогава цената на местната продукция почти ще се изравни с цената на вносната, доставена на място, и единствено ще бъде коригиран търговския баланс.
Изводите на експертите от CAPA са, че в следващите години ще нараства ролята на оранжерийното производство в предлагането на зеленчуци, тъй като гарантира целогодишното предлагане с високи добиви, на високи цени. Предизвикателството там е в намиране на начини за намаляване на разходите.
Поради структурата на зеленчукопроизводството, доминирано от малки производители, има голям дефицит на знание какво да се произвежда, как да се произвежда, на какво да отговаря.
Много малко са производителите въвели системи за качество, което е задължително изискване, за да влезеш на пазара в търговските вериги.
Голяма част от потреблението на зеленчуци в страната не минава през търговските вериги заради високия процент семейни градини, самозадоволяване и други форми на търговия на дребно, което подтиква търговските вериги в търсене на варианти за интегриране на местното зеленчукопроизводство към техните канали за реализация. В България хоризонталната форма на коопериране трудно ще започне да работи заради разпокъсаността, маломерността на стопанствата и техният дефицит от суровини.
Подкрепата от страна на държавата на вертикално коопериране и използване желанието на веригите да бъдат интегратори на производствения процес трябва да бъде стимулирано от страна на държавата, която да се включи като трета страна в този процес.
При подпомагане на преработвателни предприятия трябва да се търси ефектът върху земеделските производители и потребителите и да се стимулира не само създаването на собствени насаждения, но и интегрирането на други производители за съвместна дейност.
