Албицията (Albizia) е рядко красиво растение от семейството на бобовите. Родът включва около 150 вида, предимно ниски дървета и храсти. Най-разпространена е ленкоранската албиция – A. julibrissin, която произхожда от субтропичните райони на Азия. Много често с нежност я наричат “копринено дърво”. У нас се отглежда успешно в най-топлите южни райони – по Черноморието, Пловдивско, Благоевградско и др. Заради изключителната й красота, много често любителите я засаждат и в други части на страната, но в студени зими някои екземпляри загиват.
Албицията е ниско дърво, което се характеризира със слаб растеж. Достига до 10 м височина и оформя широко разклонена ажурна чадъровидна корона. Листата са сложни, двойно насечени, наподобяващи тези на мимоза. Достигат 20 см дължина и са съставени от 30-40 нежни дълги до 1 см листчета. Особен чар на растенията придават неповторимите цветове. Те са дребни, светлорозови, събрани в топчести съцветия, които от своя страна оформят едри метлици по върховете на клонките. Фееричната им декоративност се създава от множеството тичинки на дълги дръжки. Тази приказна красота продължава от юни до септември. Плодът е груба шушулка, в която има по десетина семенца.
Албицията обича много светлина и топлина. В зависимост от възрастта, растенията може да устоят от минус 10 до минус 16 градуса С. Засаждат се на слънчеви места. Почвата трябва да е лека, пропусклива, но запасена с хранителни вещества.
За радаст на любителите от по-студените райони, албицията маже да се отглежда в големи саксии или контейнери и да украсява балкони, тераси и веранди. Почвената смес се съставя от чимовка, листовка и пясък в равни части. Дренира се добре. През лятото се полива редовно, за да се поддържа почвената смес винаги влажна. Там, където температурата не пада под посочената критична стойност, растенията презимуват на открити балкони, но не се поливат. Ако обаче възникне опасност от измръзване, саксиите се прибират в хладни помещения с температура малко над 0 градуса. В такъв случай се полива съвсем рядко.
Албициите се размножават чрез семена. Предварително те се надраскват, докато се появят видими наранявания по обвивката. Засяват се в богата почвена смес, на слънчево изложение.