Блатията може да се засади и в саксия

Литрумът (Lythrum), който е познат у нас като блатия, се отнася към голям род от 35 вида едногодишни или многогодишни растения. Като декоративни се отглеждат само два вида. Обикновената блатия (L. salicarna) произхожда от умерената зона на Северното полукълбо. Коренът е дебел, вдървесиняващ, с много разклонения, които се разполагат в повърхностния плодороден почвен слой. Стъблата са изправени, от 0,60 до 1,50 м високи. Листата са удълженоланцетни, приличат на листата на върбата. Розово-виолетовите цветове са групирани в красиви, дълги до 30 см съцветия. Цъфтежът продължава от юли до септември. От този вид са създадени няколко сорта. Stichflame e с пурпурно розови цветове и достига 1,40 м височина. Zigeunerblu e с ярко тъмночервени цветове и достига 1,20 м височина.
Видът литрим виргатум (L. virgatum) произхожда от Европа. На височина растенията достигат от 0,50 до 1 м. Много прилича на обикновената блатия, но стъблата и цветовете са по-дребни. Красив сорт от този вид е Rose Queen, с розови цветове.

Основното изискване на растенията е почвата да е много влажна, богата на хранителни вещества. Ако през мястото ви преминава поток или има водно петно, то можете да настаните растенията на самия бряг.
Размножаването при блатията се осъществява като със семена, така и вегетативно. Семената се засяват през септември във влажни лехи или в саксия, на която подложката винаги трябва да е пълна с вода. Покриват се с 0,5 см почва. Когато се развият 4-5 листа, растенията може да се засадят на постоянно място. По-често се прилага вегетативното размножаване, чрез разделяне на коренищата. Такива растения зацъфтяват по-рано.
Когато ще се използват водоеми, коренищата се засаждат първо в кошнички. Те се поставят на място, като се покриват с 5-6 см вода.
Надземната част на растенията съдържа гликозиди, етерично масло, смоли, танини и др. Младите листа и стъбла може да се използват за храна. От сурови листа се приготвят вкусни салати. Използват се за супи, пюрета, баници.