Кенгуровата лапа се гледа и у нас

Анигозантосът (Anigozanthos) е чудновато творение на австралийската природа, което вече се продава и у нас. Родът включва два вида – A. flavoidos и A.manglesii. Стъблата са нежни, слабо разклоняващи се, с леко начупен силует. Листата са приосновни, линейни, тъмнозелени.
Най-оригинално е съцветието, което се появява през лятото. Основата му е ярко розово-червена, много рядко жълта. Тя е мъхеста и пухкава. Излизащите от нея десетина екзотични цветчета са тъмнозелени, подобни на миниатюрни бухалчици. Отварят се последователно, но само в най-връхната си, разширена част. Тогава от там се показват бледожълти тичинки. Според австралийците формата на съцветието наподобява предната лапа на кенгуру, от където са дошли и наименовенията “кенгурова лапа” и “кенгурово растение”.

Най-важното изискване на анигозантоса е към светлината. Тя трябва да е ярка, но растенията да са защитени от преките слънчеви лъчи. За да презимуват успешно, температурата в помещенията трябва да е над 10 С.
Анигозантосът се размножава по два начина – чрез семена и вегетативно. При нашите условия резници можете да оформите от връхчетата на стъблата. Поставете ги за вкореняване в песъчлива смес, при температура около 20 С. Вкоренените резници засадете в саксии номер 11-12. Почвената смес обезателно трябва да е с кисела реакция. Когато я съставяте използвайте листовка, чимовка и пъсък в съотношение 4:2:1. Това означава, че тя трябва да е освен кисела, но и много лека и пропусклива. Когато растенията пораснат, през пролетта ги прехвърлете в малко по-голяма саксийка.
Анигозантосът не е труден за отглеждане. Достатъчно е през лятото да го поливате често, а през зимата съвсим рядко. Трябва да следите почвената смес да не изсъхва. В активния период подхранвайте растенията по два пъти месечно с минерални торове по 1,5 г разтворени в 1 л вода.