Някои градинари отдавна са се отказали да отглеждат праз лук, но той си струва всяко усилие заради множеството полезни свойства, които притежава. Празът съдържа в тъканите си голямо количество сухо вещество, до 22%, затова се използва изсушен като съставка в смеси и подправки. Освен това е подходящ в диетичното и детското хранене.
Най-важното му качество обаче е натрупването в луковицата и листата на витамин С по време на съхранение, като то се увеличава двойно и напролет достига около 80 милигрма на 100 грама сухо вещество. Такова свойство не притежава нито едно друго растение, затова е добре да успеем да го запазим до пролетта свеж – в хладилника, мазето или дори на лехата.
Празът е устойчив на ниски температури и може да издържи леки застудявания още преди прибирането на реколтата, което се прави в средата на октомври и дори по-късно, ако времето позволява. Ако реколтата е прекалено голяма, в Русия го оставят да презимува директно в лехата – изваденият в края на зимата лук е много вкусен и по-полезен от есенния, само листата му поизсъхват. Важно е обаче да се извади преди още снегът да се е стопил напълно, иначе започва да прораства и губи вкусовите си качества.
Прибраната през есента реколта се съхранява по няколко начина. Дребният праз се мие, нарязва се на ситно и се суши. Става за супи, използва се като подправка при задушаване на месо и печене на риба, както и в зеленчукови ястия.
Междинните сортове са чудесни за замразяване. За целта празът се измива, почиства, корените се изрязват и се нарязва на шайби. Слагат се на малки количества в пликове и се поставят във фризера.
В хладилника късно зреещите и междинните сортове праз лук могат да се запазят свежи в продължение на 4-5 месеца. Растенията се почистват от земята, корените се режат, но не до дъно, листата не се пипат, а лукът се поставя в пликове с дупки. Най-добре е да се съхранява в камерата, но може и по-навътре в основната част.
Ако разполагате с мазе, ще можете да запазите там праза до следващото лято, особено късните сортове. За целта е необходим сандък, кутия, тенекия или кофа, на чието дъно се сипва слой влажен пясък или дървени стърготини. Лукът се оттръсква от полепналата земя, корените се подрязват леко, а листата не се пипат. Празът се поставя изправен и се засипва с влажен пясък или стърготини на височина най-малко 15 сантиметра. Подготвеният по този начин лук може да се съхранява и на терасата, но при очаквано понижение на температурите под -10 градуса по Целзий е добре да бъде покриван.
Последният начин е съхранение директно в земята. Избраното място трябва да е сравнително равно, но да не задържа вода и за предпочитане да е на завет. Изкопава се яма с лек наклон, в която се полагат прави стъблата и се засипват с почва, но поне на две трети от дължината. Останалата част се покрива със слама или други растителни остатъци за предпазване на растенията от измръзване.
