В дворното лозарство все по-широко приложение намира формировката пергола. Тя е високостъблена и наподобява асмовидната, но си има своите особености, което не ни дава право да я наричаме асма, както някои и казват. Тази формировка гарантира висок добив и в същото време се вгражда като красив декоративен елемент в подредбата на двора. Подходяща е и за тротоарите, където също придава много естетичен вид. Всъщност има два вида перголи - едноскатна и двускатна.
И за двата вида се изграждат носещи конструкции, които наподобяват конструкциите на асмите. Само че при перголата хоризонталната част е наклонена и сключва ъгъл от 130 градуса с вертикалните колове. Разликата между едноскатната и двускатната пергола е, че двускатната има срещуположна козирка. По козирката се опъват 3-6 реда тел. Лозите се засаждат на разстояние една от друга 1,5-2 м.
Формирането на лозите започва така, както при всички други формировки - новозасадените лози се режат на чепче с две очи. При добри грижи (торене, поливане, филизене, колтучене) израстват два силни летораста, които още през първата година достигат височината на конструкцията. При следващата резитба те се съкращават на 2 очи (пъпки), броени до височината на конструкцията, а всички по-ниско разположени се оронват. Двете пъпки ще дадат началото на два нови летораста. При следващата резитба ще ги съкратите на 5 очи и така ще поставите началото на двата кордона. Тях привързвате срещуположно по първия хоризонтален тел. Ако козирката е широка, може да формирате едностранно кордоните, разположени перпендикулярно на теловете. От израстващите леторасти по младите кордони ще формирате рамената. Това ще постигнете, като ги съкращавате на чепчета с по две очи. Рамената трябва да са едно от друго на 25-30 см, което означава, че някои леторасти трябва да премахнете изцяло.
При резитбата през годините в зависимост от особеностите на сорта на всяко рамо оставяте по едно чепче с две очи и стрелка с 3-6 очи или дълга плодна пръчка с 10-14 очи. Развиващите се леторасти ще привързвате към носещите телове. Така те се разполагат наклонено и листата им се огряват добре от слънцето, образуват се повече захари, провисналите гроздове се проветряват и са по-малко изложени на опасността от загниване.