Намерете място в двора за дрян

Дрянът е широко разпространено диворастящо плодово растение в южните части на Европа и Азия. В нашата страна също го има много. Расте предимно в ниската и средната част на предпланинския пояс. Основното значение на дряна се определя от неговите плодове. Човекът ги е употребявал още в древни времена. За това свидетелстват вкаменените растителни материали, открити при археологическите разкопки. И днес те се използват както за прясна консумация, така и за преработка. В беритбената им зрялост са тръпчиви и стипчиви и не са приятни за консумация. За тази цел стават годни след известен период на лагеруване, докато омекне плодовото месо. Омекналите плодове имат слабо кисел приятен вкус и аромат – качества, които се запазват и в продуктите след преработката. От плодовете на дряна се получават висококачествени компоти, сокове, сладка, конфитюри, мармалади и много други. Те съдържат 10% захари, до 5% органични киселини, пектин, дъбилни вещества, минерални соли, витамин С и др. Приятният специфичен аромат се дължи на етеричните масла, които се съдържат в плодовете. Пектинът има лечебно действие при колит и възпалителни процеси в храносмилателната система. Съдържанието на калиеви соли спомага за атакуването и на най-упоритите оксалатни камъни в бъбреците и оказва благоприятно влияние върху сърдечната дейност. Плодовете на дряна се използват и във фармацевтичната промишленост за приготвяне на препарати против стомашно-чревни разстройства, за понижаване на температурата, като кръвоспиращи средства и др. Високото съдържание на витамин С и запазването му до голяма степен в преработените продукти ги прави много ценни като витаминозни храни.

Ботаническата му характеристика

От рода дрян са познати над 50 вида. Най-голямо значение и разпространение има обикновеният дрян (Cornus mas). В естествени условия той се развива като храст или дърво, което достига над 8 м височина. Като културно растение се отглежда основно като дърво, което формира естествена, доста сгъстена корона. Плодът е костилков. По форма, окраска и големина плодовете варират доста силно.
Дрянът, заедно с лешника, е едно от най-рано цъфтящите овощни растения. При нашите условия плодните пъпки се пробуждат към развитие още през февруари, а в някои случаи и по-рано. В зависимост от температурните условия през отделните години цъфтежът настъпва от края на февруари до към средата на март и продължава от 15 до 70 дни. Не е установено дали дрянът се самоопрашва, но най-добре е в градината да се засаждат по две различни форми или сортове, каквито вече има утвърдени у нас – Казанлъшки крушовиден, Шуменски продълговат и Панчаревски цилиндричен.
С общия си вид, с ранния цъфтеж и с червените си плодове дрянът се вписва чудесно в дворната градина като декоративен елемент.

Най-важното от биологичната му същност

Дрянът се развива най-добре в топлите места на умерения климат. Зимните студове у нас не са ограничаващ фактор за неговото развитие и той издържа до минус 28ºС. Въпреки много ранния цъфтеж, пролетните измръзвания при него са много рядко явление. Само изключително силните застудявания могат да предизвикат измръзване на цветовете и завръзите.
Дрянът е сравнително сухоустойчиво растение и не е особено взискателен към почвата. В естествени условия се среща на най-различни терени и почви, но при сухи условия, каменисти и бедни почви се развива слабо и започва да съхне още към 20-30 годишна възраст. При по-богати и добре овлажнени почви се проявява като дълголетно дърво и може да расте и плододава до 100 и повече години. От тук следва, че като културно растение трябва да се засажда на по-богати почви и при засушаване да се полива, особено през периода на нарастване на плодовете.


В естествени условия дрянът се размножава чрез семена. Това е довело и до голямото разнообразие на форми, различни по особености на растеж, дълголетие и качество на плодовете. Качествата на едроплодния дрян, който се отглежда като културно растение, се запазват благодарение на възможността за вегетативно размножаване. То се осъществява по два начина – чрез присаждане и чрез отводи.
Присаждането на дряна е съпроводено с немалко трудности, но все пак то се практикува най-много при размножаването. Трудностите са свързани с бавното поникване на семената на дряна, които се използват за получаване на подложки. Освен трудното поникване, растежът на подложките е много бавен и се наблюдава голямо разнообразие в развитието им. На това се дължи и малкият процент на прихващане. Семена за получаване на подложки се събират както от диворастящите форми, така и от културния дрян. Събирането трябва да стане преди плодовете да са напълно узрели. Плодовете се оставят да омекнат и след това се отделят костилките. Събраните семена се стратифицират около 20 месеца, което означава, че ако се засеят направо в почвата през есента ще поникнат чак на втората година, а някои и на третата. За ускоряване на поникването се прилагат различни начини на третиране на семената. За любителите овощари най-достъпно е чупенето на костилката преди засяването, като се внимава да не се нарани ядката.
Като се имат предвид трудностите при получаването на подложките, на любителите се препоръчва да събират готови подложки израснали под дърветата в естествените находища, които не трябва са по-стари от 2-3 години. От там могат да се вземат и съвсем млади семеначета през време на вегетацията, като се изваждат внимателно с почва и се засаждат за доотглеждане.
Дрянът има склонност да образува прикоренови издънки и леторасти, израснали по стъблото близко до почвата. Тези леторасти може да послужат за целите на размножаването. Най-често това става чрез дъговидно вкореняване - леторастите се извиват и се закрепват в предварително изкопана ямка с дървена кука, но върховете им остават над почвата. Вкоренява се след листопада или рано напролет. Корените израстват по-бързо, ако кората на мястото на извивката се отстрани под формата на малък пръстен. През вегетационния период е необходимо редовно да се полива. Вкореняването може да стане за една година, но по-добре е то да продължи две години.

Вниманието, от което се нуждае

Дрянът се развива най-добре и плододава обилно когато почвата се поддържа в черна угар, чрез редовни обработки. Когато е засаден в смесена овощна градина, обработва се цялата площ. Внимава се близко до растението обработките да бъдат плитки, тъй като корените са разположени на малка дълбочина. При единичните дървета обработката се извършва в околостъблени кръгове, които трябва да са по-големи от проекцията на короната. С есенната обработка се внасят органичните торове, а от минералните - фосфорният и калиевият.
Въпреки, че дрянът е сравнително сухоустойчиво растение, установено е, че има няколко критични периода, през които поливането е от решаващо значение за успешното размножаване и отглеждане. Получаването на стандартни подложки и вкоренени отводки е невъзможно без напояване. Особено вредно се отразява засушаването по време на присаждането, което налага поливане както преди окулирането, така и след това. Поливане е необходимо и след засаждане на дръвчетата, което трябва да продължи през цялата вегетация. Една обилна поливка, когато плодовете започнат да се зачервяват, спомага за получаването на по-качествена продукция и по-високи добиви.
При отглеждането му като културно растение дрянът се формира най-често едностъблено като дръвче, но може да се формира и като храст с няколко стъбла. Формиран като храст започва да плододава по-рано. При едностъблено отглеждане височината на стъблото е около 60-70 см. През първите години се правят минимални резитби и короната се формира като естествена свободно растяща. По късно короната силно се сгъстява и настъпват процеси на бързо стареене и засъхване на плододаващата дървесина. Това налага редовно просветляване и периодично подмладяване, чрез съкращаване на застарелите клонки.

Плодовете се обират задължително незрели

Беритбата на плодовете трябва да започне след като те придобият естествения червен цвят, без да се чака да потъмнеят и омекнат. Презрелите плодове бързо окапват, поради което се получават големи загуби. Обраните плодове се лагеруват, т. е. оставят се за дозряване. Не трябва да се бере в дъждовно време и при роса, защото влажните плодове лесно се повреждат. Плодовете на дряна не узряват едновременно и това налага беритбата да стане на няколко пъти или пък едновременно обраните плодове да се сортират по степен на зрялост, тъй като лагеруването продължава различно време за добре узрелите и недозрели плодове. Лагеруването става в сухи помещения за около 7-10 дни, като през това време те потъмняват, омекват,стават по-сладки и ароматни.

(Илюстрация: Интернет)