Цитрусовите растенията на открито

Цитрусовите растения, които се отглеждат на открито, на тераси и веранди през топлите месеци на годината, когато се изнасят от помещенията първоначално се поставят на места с пъстра (шарена) сянка. Избягва се вредното влияние на преките слънчеви лъчи и по-безболезнено да се приспособят към новата околна среда. Има форми, които са се приспособили сравнително добре към прякото слънчево греене, но във фенофазата на цъфтеж последното им оказва вредно влияние.
През целия летен период стопаните трябва редовно да поливат, да оросяват, да наторяват растенията и да формират короната главно с резитбата на зелено(чрез пензиране).

Искат редовно поливане
Поливането се извършва съобразно климатичните особености на сезона, според състава на почвената смеска, големината на съда и от мястото на разположението на дръвчето. Практически стопаните могат да определят времето на поливане по следния начин - вземат почва от съда, стискат я в юмрука си, за да се образува топка, пускат я от височина 1 м и ако тя се разсипе на късчета, се пристъпва към навлажняване на почвата. През лятото се полива по-често в сравнение с останалите годишни сезони. През влажните месеци поливките се разреждат, а през сухите и горещи периоди се сгъстяват.
При нередовни поливки или редуването на обилно навлажняване с дълги засушавания на почвената смеска в саксиите и особено в тенекиените съдове, почвата се отделя от стените. Там се образува изолационен слой под формата на изпечена глина и в такъв случай при поливане водата изтича през пукнатините между почвата и съда. Повърхността отгоре се овлажнява слабо и почвата може да остане суха. Това явление се избягва, когато редовно се разрохква повърхността на почвата в съда.

Трябва да се преустанови растежът преди зимата
В края на лятно-есенния сезон растенията трябва да се подготвят за зимуване, като своевременно се осигуряват с хранителни вещества. Навреме трябва да се преустанови и техния растеж.
Периодичното внасяне на органични и минерални торове в почвените смески става в зависимост от нуждите на растенията. Хранителната среда се използва няколко години, а честите поливки за поддържане на нормална влажност в съда допринасят да се изнесат голяма част от хранителните вещества през дренажните отвори.

Стопаните трябва да имат предвид, че цитрусовите растения се нуждаят от висока атмосферна влажност, особено по време на цъфтежа. През летния период техните изисквания могат да бъдат задоволени чрез периодично оросяване на растенията. То се извършва през прохладните часове сутрин и вечер.

Когато на цитросовите растеният са осигурени добри условия и благоприятно съчетаване на топлината и влажността, те растат много силно. Това се отнася най-много за лимоновите и портокалови дръвчета, които се отрупват с млади леторасти, сгъстяващи много короната. Освен това при тях продълженията на скелетните клони нарастват силно и се източват във височина.

През ранна пролет цветовете се опрашват изкуствено
Когато растенията се изнесат рано на открито и при влажна и мъглива пролет, цветовете се нуждаят от изкуствено опрашване, ако са се отворили в този период. Редовно плододават при изкуствено опрашване цветовете и през зимата, тъй като липсват опрашители през това време. Изключение тук правят сортовете и формите, които плододават партенокарпно.

Техниката на опрашване не е сложна
- при наличие на две растения, вземат се цветове-опрашители от едното и с тях се опрашват цветовете на другото растение;
- откъсва се един цвят, обикновено дефектен, с разтворени тичинкови торбички и с него се опрашват близалцата на нормално развитите цветове;
- когато любителите имат едно единствено растение, цветовете-опрашители се вземат от различни клонки и с тях се опрашват цветовете на други клонки;
- с тичинките на един цвят могат да опрашат 10-15 нормално развити цвята;
- самоопрашващите се дръвчета могат да се опрашат изкуствено чрез доближаване на разпукалите се тичинки към близалцето на цвета, осъществено с чисти ръце;
- пренасянето на прашеца от един цвят на друг може да се осъществи и с четчица за водни бои, пинсети или нежна гъбеста тъкан и др.

Пренасянето на закрито става на няколко етапа
По време на пренасянето и след това на растенията в стайна обстановка, в салони, изби, офиси и др. любителите допускат редица грешки, които често водят до окапване на листата, цветовете или завързите по тях.
Рязката смяна на атмосферна влажност и нарушенията на светлинния режим са основната причина през този период да окапват листата, цветните бутони и завързите. Въздушната влажност на открито е чувствително по-висока през този период, а в стайните помещения, салоните, избите или офисите, тя е много по-ниска. Ето защо пренасянето трябва да премине през два етап: подготовка на растенията за внасяне и специфични грижи след като се внесат. За да презимува едно растение нормално, за него през летния сезон е било необходимо стопаните да полагат съответните грижи за преминаване на растежа и развитието му при сравнително благоприятни условия. Внасянето в помещението се извършва при първите есенни застудявания, период който е твърде различен за всяко населено място в страната.

Дръвчетата привикват към новата обстановка
Подготовката на помещенията преди внасянето на дръвчетата се състои в следното - те се проветряват чрез отваряне на прозорците, за да се изравни въздушната влажност с тази на откритото. Отварянето и затварянето на прозорците става периодично, докато привикнат растенията към новата обстановка. През студените зимни дни прозорците се затварят плътно, с изключение на топлите и слънчеви дни през обедните часове, когато също се налага проветряване на помещението. През този период стопаните трябва да поливат редовно почвата в съдовете, да почистват праха от листата, да осигуряват осветление според местоположението, да поддържат равномерна температура и по възможност равномерна въздушна влажност. В никакъв случай не трябва да се допуска засушаване на почвения субстрат. Поливната вода трябва да има температурата на помещението, в което се намират растенията, като до тях се държат винаги съдове пълни с вода.

Любителите също трябва да не допускат запрашаване на повърхността на листата, като периодично ги избърсват с навлажнена мека материя. В ранните пролетни дни, когато растенията са с малки размери, те се изнасят на открито, обливат се с хладка вода, и след отцеждането й се прибират отново в помещението. В случай, че има по-топли часове през зимните дни помещението се проветрява редовно.

Мандарините понасят за малко до минус 10
През зимния период, когато стопаните осигуряват температура между 15 до 20С и атмосферна влажност 65-70 %, растежът и развитието на цитрусовите растения протича почти нормално. В неотопляемите стаи и изби, където температурата и влажността са постоянни, се създават сравнително добри условия за презимуване. В такова помещение, ако температурите паднат за кратко време от 0 до минус 3С за лимона, от 0 до минус 6С – за портокала и от 0 до минус 10С – за мандарината и цитрона, те почти не оказват вредно влияние. Понасянето на тези ниски температури зависи от състоянието на растенията.

При слаба светлина температурата да е около 6С
Светлината през зимния период също има голямо значение. В студените стаи и изби тя трябва да бъде разсеяна (дифузна). При студените условия на отглеждане растенията могат да понесат и пълно затъмняване от 2 до 4 месеца. Тогава за нормалното им развитие при пълно затъмняване е необходимо да се поддържа температурата около 6С. Установено е, че в такива случаи обилната светлина оказва вредно влияние.