Цитрусовите растения дават плодове и вкъщи

По всяка вероятност стайното отглеждане на цитрусовите видове и главно на лимона по нашите земи датира още от времето на византийското робство.
Това е много известна и стара любителска практика на територията на нашата страна, тъй като климатичните фактори са подходящи за прилагане на специфична технология за тях. Налице е и твърде голямото желание, внимание и любов от любителите, за да поднесат на трапезата си пресни плодове – собствено производство.
Изключително голям е броят на хората, които получават добри резултати при отглеждането на някои от цитрусовите култури в домашна обстановка. В редица райони на страната, като Монтанско, Русенско, Плевенско, Пазарджишко, Пловдивско, по Черноморското крайбрежие, в южните по-топли месторастения и други, това “хоби” е масово разпространено сред любителите на екзотиката. Естествено е младите или новите любители да срещат определени затруднения при полагането на грижи за растенията, тъй като са по-малко запознати с биологията им и с техните изисквания.

В южните райони 6-7 месеца може да са на открито
Климатичните фактори у нас са благоприятни за стайно отглеждане на цитрусовите растения, защото в продължение на близо 5 месеца, с изключение на припланинските и планинските райони няма студове, при които растенията не могат да издържат. През другите два месеца на годината студове могат да се случат до един-два на месец, но те не могат да нанесат сериозни повреди на надземната част. Следователно в продължение на седем месеца отглеждането на лимоните, портокалите, мандарините и другите цитрусови става на открито. В по-топлите райони на много места цитрусовите растения може да останат под открито небе до седем, а в някои години и до девет месеца. Наложително е обаче през ноември, декември, януари, февруари и март всеки любител, та дори и професионалистите да внесат растенията в стая, салон, офис или изба.
Естествено, времето на прибиране на растенията става според климатичните условия през есенно-зимния сезон, а изнасянето – от благоприятното време през зимно-пролетните дни. В потвърждение на тази възприета технология на стайното отглеждане, трябва да се отбележи упоритостта и опитът на любителите в такива сравнително най-студени населени места, каквито са Трън (с абсолютен минимум за страната от минус 38,3ºС през януари 1947 г.), Русе, Лом, Плевен, Кнежа и др.

Варианти
Стайното отглеждане на цитрусовите растения може да се приложи в няколко варианта:
- в някои райони на Северна, Средна и Южна България растенията се прибират през зимния период в полутъмни и тъмни студени избени и други помещения;
- в същите или други райони култивационните съдове се пренасят в студени стаи или салони;
- през последните десетина години в по-топите райони растенията се покриват с изолационни шатри, къщички от пенополистиролови плоскости, които ги предпазват от зимни повреди.

При тези не малко непривични условия на отглеждане се получава така, че цитросовите растения трябва да се съобразяват с околната среда, която им се предоставя. В такъв случай зимният покой е малко по-продължителен, но при осигуряване изискванията спрямо околната среда, растежът и развитието на цитрусовите култури започват без особени смущения и те възстановяват своята ремонтантност. Това се отнася най-вече за плододаващите лимонови растения. За мандариновите и портокалови сортове, които имат сравнително добре изразен период на относителен покой, който у нас съвпада със зимния период, те проявяват относителния си покой дори и при благоприятни условия за растеж и развитие през зимните месеци.

Съдовете трябва да отговарят на претенциите на растенията
Изборът на култивационни съдове при стайно домашно отглеждане е важен момент, защото размерите на съда трябва да съответстват на растежните качества на кореновата система, които се проявяват в зависимост от влиянието на присадника и свойствата на почвения субстрат. Не се ли вземат в предвид тези особености растежът и развитието на растенията не протичат нормално.
Едно от най-важните условие е, съдът да бъде порьозен – да осигурява правилен обмен на въздуха от почвата в нея с този на околната среда; да не се нагрява и да не изстива лесно и да има необходимия брой дренажни отвори. Практиката показва, че най-подходящи за отглеждане на цитрусовите култури са глинените саксии. Сравнително добри се оказват и дървените съдове – качета, чебури, сандъци. Абсолютно непригодни са металните тенекии, чугунените съдове, консервни кутии и др.
*Глинените саксии или кашпи притежават най-добра порьозност, не се нагряват лесно и с тези си качества създават най-добри условия за растеж и развитие на растенията. Техен недостатък е, че са лесно чупливи. Любителите трябва да знаят също, че покритите с глазура глинени съдове и боядисаните такива, са неподходящи, тъй като имат лоша порьозност.
*Дървените съдове в сравнение с металните са по-добри, но и
те имат своите недостатъци – не са достатъчно порьозни, много лошо се темперират спрямо околната среда и бързо изгниват. Когато са боядисани порьозността им се влошава още повече.
*Металните съдове са крайно неподходящи, тъй като бързо се нагряват и още по-бързо изстиват. При тези резки колебания се създава лош топлинен режим на почвата, а оттам се влошават условията за развитие и растеж на кореновата система.

В циментовите листата жълтеят
Не се препоръчва използването и на циментови съдове, защото се загряват лесно, много бързо изстиват и са много тежки. Те са абсолютно неподходящи за сортовете облагородени на трилистния понцирус. Доказано е, че от разпадането на циментовите съставки се освобождават алкални елементи, които влошават свойствата на почвения субстрат. Пожълтелите листа на лимона в такива съдове е резултат на влошените свойства на почвата. Такова пожълтяване се получава и при останалите цитрусови видове, при разполагане на кореновата система покрай стените на циментовия съд.

Дренажните отвори зависят от големината на саксиите
Дренажните отвори, както по брой, така и по размери, трябва да съответстват на големината на използваните съдове. Дренажът в дъното на съда може да се осъществи като се поставят начупени парчета от стари саксии или керемиди, както и при насипване на дребен чакъл с дебелина 3-5 см, покрит отгоре с 2-3 см промит речен пясък. Първият начин се използва най-често когато се отглежда подложковият материал в саксии или при засаждане на лимонови растения в саксии с размери 25-30 см на горния отвор. Този дренаж е неподходящ за съдове с отвор повече от 30 см. Вторият начин позволява нормално отцеждане на излишната вода от съда чрез дренажните отвори.

Добре растат в почва богата на органични и минерални вещества
Известно е, че цитрусовите растения, отглеждани при домашни условия и в култивационни съдове развиват кореновата си система в съответствие с предоставения им обем и качествата на осигурената почвена смеска. За целта се използват много рецепти, но основното изискване на растенията е да имат почвени смеси, богати на органични и минерални вещества, гарантиращи проветряване на кореновата система и с добри влагоемни свойства.
В почвените смески обикновено участват добре разложен оборски тор, парникова почва, разложени или полуразложени листа от различни горски дървета и храсти, разложени или полуразложени дървени стърготини, разложени или полуразложени джибри. Голямото количество на органични вещества често е причина за преовлажняване на почвените смески. Препоръчва се органичните вещества да се смесват със структурна градинска или чимова почва, както и с промит речен пясък, перлит, зеолит, балканин.

Пъпките и листата окапват при преовлажняване
Преовлажняването на почвата в съда се получава при лошо съставени смески и особено при тези, в които по-голямата част са глина и органични неугнили части. В такива смески кореновата система не расте и не се развива добре. Тогава обикновено листата избледняват, цветните пъпки спират своето развитие и окапват. Възможно е масово да окапят листата, цветовете и завързите, когато преовлажняването в съда се придружава с недостиг на атмосферна влажност. Същите смущения могат да се получат по растенията, ако почвата се задържи по-продължително време суха. В такива случаи листата окапват, без да избледняват. Плодовете окапват след спаружването им. Окапването на листата започва от вътрешността на короната към периферията.

Засажда се на дълбочината от питомника
След прецизното приготвяне на почвената смес се запълва с нея основата на съда и се засажда растението. Върху дренажа, който е направен предварително, се засипва малко от почвената смес и се разполага кореновата система на растението с оглед на това, то да бъде засадено на същата дълбочина, на каквато е било в питомника или в другия съд. Върху кореновата система се насипва нова почвена смес и се притъпква внимателно. Поливането е задължително до появата на капки вода от дренажната система.
Засаждането в постоянен съд на цитрусовите растения става обикновено на втората или третата година след като са облагородени. Първоначално те се отглеждат в сравнително по-малки съдове. В тях става облагородяването и формирането на първите скелетни клони. През този период, когато растенията се развиват нормално, кореновата им система може да обхване напълно почвата в съда. Преместването в другите съдове става без да се нарушава целостта и разположението на кореновата система. Изключение се прави, когато е необходимо да се подрежат някои загнили корени, като се отстранява и почвата около тях.


[url=https://gradinar.net/news_view.php?id=896]Вижте още - Цитрусовите растенията на открито[/url]