Калифорнийска щитоносна въшка

Калифорнийската щитоносна въшка е много опасен неприятел на овощните дървета, разпространен в цялата страна. Най-силно напада ябълката и крушата, но се среща и по останалите овощни видове, особено по прасковите и черешите. Между нейните многобройни гостоприемници са и френското грозде, глог, калина, върба, люляк, липа, роза и др.
Калифорнийската щитоносна въшка принадлежи към плоските щитоносни въшки. Тялото на възрастната женска е покрито с кръгло, слабо издуто, сивочерно восъчно щитче, с диаметър 2 мм, което лесно се отделя. Самата въшка има крушообразна сплесната форма, с лимоненожълт цвят, без крака и с добре развит хобот. Възрастното мъжко насекомо е с удължена при тези, които се превръщат в мъжки екземпляри. Възрастните и защитените ларви са неподвижни. Родените ларви (бродяжки) имат крака и известно време са подвижни.
Калифорнийската щитоносна въшка зимува като ларва първа възраст (“черни щитчета”) по кората на клоните, клонките и стъблото. През пролетта при започване на сокодвижението на дърветата започва и развитието на ларвите. Възрастните женски се появяват към края на април и началото на май. След оплождането развитието на яйцата протича в тялото на женската. В края на май – началото на юни започва раждането на ларвите. Родените ларви излизат изпод щита на майката и се прикрепят близо до нея. Те се покриват с бяло восъчно щитче, което по-късно става тъмносиво.
В нашата страна калифорнийската щитоносна въшка развива три поколения. Развитието на първото поколение започва в края на май и продължава до края на юли. Второто поколение започва от края на юли и завършва към края на септември. Третото – от края на септември до към края на май. Ларвите от това поколение остават да зимуват.
Въшките смучат сок от кората на стъблото, клоните, клонките, листата и плодовете. При силно нападение кората се напуква и загива, леторастите се изкривяват, отделни клони започват да изсъхват, прирастът силно намалява и накрая загива и цялото дърво. По плодовете въшките смучат сок около цветното дъно и дръжката. Около щитчетата им се образуват червени петна. Червени петна се образуват и по листата и по дървесината на младите леторасти.
Въшката се пренася във всички стадии на развитие с посадъчния и размножителен материал. Младите подвижни ларви се пренасят посредством вятъра, птиците, насекомите.
Основното мероприятие в борбата срещу калифорнийската щитоносна въшка е късното зимно пръскане (преди разпукване на пъпките) с маслените препарати акарзин, масло РЗ и пара-зомер. С това пръскане се постига доста висока смъртност на зимуващите ларви. Въшката обаче има голяма размножителна способност (една женска ражда средно 85-100 ларви) и, за да не се допусне ново намножаване, се провеждат летни пръскания. Летните пръскания са необходими, за да може заразата да се поддържа на такова ниво, при което дърветата могат да се развиват и плододават нормално. Срещу първото поколение обикновено се правят две пръскания – първото при масовата поява на ларвите, което е 14-16 след началото на раждането и второто 14-15 дни след него. Срещу второто поколение през август също се провеждат две пръскания, а при по-голяма плътност и трето през септември. През същите месеци при не големи различия в сроковете на третиранията се правят пръсканията срещу ябълковия плодов червей. Целесъобразно е да се използват възможностите пръскането срещу тези неприятели да се провежда комбинирано. Опитът от годините показва, че първото пръскане срещу калифорнийската щитоносна въшка съвпада с второто пръскане срещу ябълковия плодов червей при първото поколение. При второто поколение първото пръскане срещу въшката съвпада с последното пръскане срещу ябълковия плодов червей.
Възможност за комбинирано провеждане на пръсканията дава прилагането на препарати, които са изпитани и одобрени срещу двата неприятеля. Такива са: агрия 1050 – 15-20 мл, актелик 50ЕК – 15 мл, алфа комби 51,25ЕК – 5 мл, дурсбан 4Е – 15 мл, золон 35ЕК – 20 мл, нуреле Д – 5 мл, релдан 50ЕК – 15 мл, терагард плюс – 5 мл. Дадената доза е за 10 литра вода.
При пръскането се засягат родените млади ларви и ларвите, покрити с нежни, бели щитчета. Възрастните женски и ларвите със затвърдели щитчета не се засягат или се засягат слабо.