Калина (Viburnum)

От различните диворастящи и култивирани калини в градината виреят червената (Viburnum opulus) и черната (Viburnum lantana). Те са два храста с опадливи листа, които си приличат и различават един от друг по някои белези.
Докато червената калина расте на по-влажни и свежи почви, черната калина избира припек и бедни каменисти почви, които пази от рушене.
Листата на черната калина са с яйцевидна форма, а дъговидните й клони са обрасли с власинки и образуват широка корона. Листата на червената калина са разделени на три дяла и напомнят за листата на клена. Те менят баграта си през годината. Напролет са светлозелени, през лятото се променят в тъмнозелени, а преди да опадат пожълтяват. По первазите са леко нарязани. Короната на червената калина е по-прибрана с яйцевидна форма. Кората на червената калина съдържа валерианова и оцетна киселини и много танини, затова намира приложение в народната медицина. Плодовете на черната калина остават докрай пурпурночервени, докато през лятото плодовете на черната калина са червени, а когато узреят през септември добиват черен цвят. Калините дават много пъпни издънки и чрез тях се размножават. Размножават се и чрез семена. Много често се случва истинската калина да се обърка с офиката (Sorbusaucuparia). Макар че са от различни семейства и офиката е дърво 15-16 метра високо, листата й са нечифтоперести и са съставени от 15 до 17 приседнали, елипсовидни, по края назъбени листчета. Дребните плодове, които през лятото са оранжеви, а когато узреят през септември – октомври добиват червена окраска и остават дълго на клоните, дори когато листата опадат през есента.
У нас офиката се среща много често по алеи, градини и паркове. Обича свежите и плодородни почви. Много необичайни са и не може да расте при летните засушавания. Ако сушата е продължителна, листата страдат от ръжда и част от клоните се увреждат и започват да съхнат. Кората на стъблото първоначално е светла и гладка, но по-късно започва да се напуква надлъжно. Младите клони на офиката са окосмени. Короната на офиката е рехава и закръглена. Офиката е от семейството на розоцветни и красивият й външен вид е причина да се нарича още самодивско дърво. Има много силно развита коренова система. Освен че самодивите извивали танците си под самодивското дърво, офиката се цени и заради плодовете си. Плодовете съдържат витамин С, много захари, дъбилни вещества, ябълчена и лимонена киселини, пектин. От медицината се цени като противоревматично средство, а също лекува чернодробни и бъбречни страдания. Външно листата помагат за бани при изкълчване и натъртване.
Плодовете на офиката се събират през октомври или ноември, когато завалят дъждовете. Изчистват се чрез разриване от месестата част семената и се сеят в подготвени малки лехи. Напролет израства новият разсад, който до края на годината е готов за разсаждане на определените места. Препоръчително е обаче да се отглежда още една година разсадът и на втората година да се разсади. Когато в градината офиката се засажда единично, тя изисква малко място, защото има изящни размери и рехава корона. Освен това ниските температури понася добре през зимата. Освен това в първите години офиката израства бързо и става грациозна. Дали “самодивско дърво” или “калина” наричат офиката, тя е достойна за украса на всяка градина.