Агератум (Ageratum)

Агератумът краси кътчета от всяка градина и заема място и в парковете. Добре се съчетава с оранжевите и жълти тагетеси. Малките цветчета, събрани в съцветия, приличат на пухчета, най-често са обагрени в наситено синьо-лилаво. Познати са около 60 вида едногодишни и многогодишни вида, отнасящи се към едноименния род Агератум.
У нас растението се отглежда предимно като едногодишен вид и е застрашено от измръзване. Агератумът развива силно разклоняващи се компактни туфи, високи от 20 до 50 см. Листата са триъгълни или с формата на сърце с къси дръжки. Цветчетата са дребнички и групирани в съцветия, имащи формата на кошнички и са плътно разположени до листата.
Родина на агератума е Мексико. В някои страни е познат и като “мексикански див коноп”. Среща се в различни сини и виолетови нюанси. Ботаническото име произхожда от гръцкото Ageraton – което означава неостаряващ.
Растението обича топлите и огрени от слънцето места. Не е капризно към почвата. Може да се отглежда на всякакви терени, само не на кисели. Не бива да се прекалява с торенето с оборски тор, тъй като цветето избуява, образува едра листна маса и по-малко редовно поливане и торене на 10-15 дни.
Агератумът се размножава със семена. Засяват се в сандъчета през февруари – март без да се покриват с почва, тъй като са изключително дребни. Поникват за около 2 седмици, ако температурата в помещението е 20-22ºС. Следва пикиране и след 20-25 дни се засажда на постоянно място, след като е преминала опасността от слани. Цъфти от юни до октомври. Младите растения се засаждат на разстояние 20 см едно от друго.
С агератума се оформят фигури в близост с други по-високи растения (тагетиси, върбинки, газания). Освен това видът е подходящ и за производство на рязан цвят от високорастящи сортове .45-75). В случай, че през лятото температурите са по-високи и агератумът цъфне или пожълтете, можете да го подстрижете и полеете обилно. Скоро след това растенията ще възстановят растежа си и ще зацъфтят отново.