Зеленото торене

Този метод е особено актуален за бедните и наскоро усвоени участъци планински и полупланински места, където трудно се закарва оборски тор или бързо се измива, където почвата е бедна, лека, песъчлива, където има сухи варовити почви.
При зеленото торене растенията не се прибират, а се заорават в момента на началото на цъфтежа им. За зелено торене се употребяват пеперудоцветните растения, които обогатяват почвата с азот като лупина, зимен и летен фий, еспарезат, бакла, фуражен грах, детелина и др. Зеленото торене се прави на угар за зимниците или след зимниците – за окопните култури. В първия случай растенията се засяват есента или рано напролет. През юли – началото на август растенията се подорават , за да изгният до септември – октомври, когато след тях ще дойдат зимниците. За 2-3 месеца те дават задоволителна вегетативна маса и през октомври се подорават, та да изгният до следващата пролет. Преди подораването им, растенията се повалят с валяк, за да не пречат на самото подораване. Със зелено торене се наторяват онези парцели, на които ще се отглеждат ечемик, пшеница, ръж – от зимниците или картофи, царевица, цвекло, бостани и др. от пролетниците.
Обикновено зелено торене се извършва веднъж на 3-4години.
В дворните градини растенията за зелено торене (сидерати) се засяват рано напролет и се заорават в междуредията. Ако мястото позволява може да се задели не голям участък в градината, на който да се отглеждат растения за зелено торене в продължение на целия вегетационен сезон. Последователно сменяйки ежегодно месторазположението на участъка със сидерати, може да се повиши плодородието на почвата на цялата градина. Обикновено сидератите се заорават късно през есента или се оставят през зимата и се заорават рано през пролетта.
Продължителността на действието на зеленото торене е около 4 години, но най-ефективно е то през втората година.
Има някои правила за зелено торене, към които стопаните трябва да се придържат:
- Почвата на която ще се отглеждат растенията за зелено торене трябва да бъде много добре разрохквана, за да се извърши равномерен и плитък посев на семената.
- За зелено торене не бива да се използват растения от същия вид и семейство като основната култура, която ще се отглежда на това място.
- Растенията за зелено торене да се заорават в началото на цъфтежа, докато не са образували твърди стъбла, които се разлагат много бавно.
- За да се разложат добре растенията сидерати дълбочината на заравянето им трябва да не превишава 15 см на леките почви и 10 см на по-тежките почви.
- Засяването на основната култура трябва да се извършва не по-рано от 3 седмици след заораване на сидератите, за да могат почвените микроорганизми да преработят съдържащите се в растителните остатъци полезни вещества.
- Зеленото торене да се извършва с такива култури, които развиват достатъчно количество биомаса.
- Ако се получи голямо количество биомаса, която не може да се разложи в почвата, излишъкът от прясно отрязаните растения следва да се отдели и се използва за компост.
Зеленото торене има много преимущества:
- Обогатява почвата на азот и полезни микроорганизми.
- Леките и сухи почви ги прави по-тежки, а по-влажните и студени – по-леки и деятелни.
- Чрез лятното засенчване почвата, засята с растения за зелено торене запазва своето рохкаво състояние.
- Ускорява се разлагането на минералния състав на почвата.
- Намалява внасянето на азот в почвата, като в същото време подобрява използването му от растенията.
- Зеленото торене е добро профилактично средство срещу развитието на болести и вредители, което се постига с отглеждане на определени видове култури – бобови, зелеви, житни и други.