Анжеликата (Angelica) е двугодишно или многогодишно растение. Развива сочни, дебели корени. Стъблото е слабо набраздено, достига от 100 до 200 см височина. В горната си част е кухо и се разклонява. Яркозелените листа са пересто нарязани с нежно назъбена периферия. Те са на дълги крехки дръжки, които в основата са силно удебелени във вид на влагалища. Издават приятен аромат на мускус. Дребните цветчета са жълто-зелени, събрани по 30-50 в красиви кълбовидни съцветия по върховете на всички разклонения. Цъфтежът протича от юни до август. Плодовете са ръбести, широкоелипсовидни, 4-8 мм дълги.
У нас този вид анжелика е известен като лечебна пищялка. Срещал се е в Източна Стара планина. Включен е в Червената книга на България. Редом с него в тази книга е видът панчичева пищялка. Среща се във всички наши планини от 700 до 2000 м н. в. Предпочита влажни сенчести места, край потоци и реки. Из цялата страна до 1800 м н.в. пък расте горската пищялка (A.silvestris).
За да се развиват добре, всички видове анжелика изискват богати на хранителни вещества почви. Те трябва да задържат влагата или местата да са край естествени или изкуствени водоизточници. Предпочитат сянка или полусянка. Размножават се със семена, които се засяват през есента или през пролетта. Когато поникнат, се прорежда така, че разстоянията между отделните растения да са 50-60 см. В цветната леха анжеликата се засажда на заден план, а пред нея се нареждат последователна по-ниски видове.