Папратите

Папратите са растения, преживяли различни геологически катаклизми и климатични промени. Наричат ги “по-древни от динозаврите”, тъй като техни дървовидни форми са съществували преди почти 400 млн. години. Днес дървовидни папрати се срещат ограничено само в тропиците на Австралия и Нова Зеландия. В останалите тропични зони и умерените ширини преобладават тревисти растения, наземни или епифити, по-рядко водни и лиани.
Тревистите папрати образуват коренище, от което директно излизат листата - обикновено големи, прости или едно-или неколкократно пересто разделени. Младите листа са спирално завити. Спорите са събрани в соруси (ръждиво-кафяви образувания), разполагащи се обикновено от долната страна на листата, по-рядко върху видоизменена част от листа или специализирани органи, наречени спорофили.
По-голямата част от папратите обитават влажни почви, сенчести и полусенчести места, растат често в пукнатините на скалите. По- рядко се срещат на песъчливи (Pteridium aquilinum- орлова папрат) или заблатени почви (Osmunda- Осмунда, Matteuciа-щраусово перо).
Папратите се използват като листно-декоративни растения и според своя произход са подходящи за декорация както на открита среда така и на интериора.
Видовете от умерените ширини са подходящи за декорация на влажни сенчести места, край водни площи, в комбинация с камък или в специализирани кътове, наричани “папратови градини” (fern gardens). По-ниските представители с височина 10-30 см. (някои видове от родове Asplenium – изтравниче, страшниче, Cystopteris-крехка папрат, Ceterach-златиста папарат, Polypodium-сладка папрат, Phyllitis-волски език) са подходящи са скални кътове и декоративни стени. Средно високите -между 40 и 80 см. (някои видове от родове Adianthum-адиантум, Blechnum-блехнум и др.)- са подходящи за групи, в комбинация с цъфтящи многогодишни цветя. Високите- над 80 см. (някои видове от родове Athyrium-женска папрат, Dryopteris-дриоптерис, Matteuccia-щраусово перо, Pteridium –орлова папрат и др.) – могат да се използват като солитери.
По-голям интерес у нас има към видовете с тропически произход. Голяма част от тях произхождат от тропиците на Централна и Южна Америка, Южна Африка и Югоизточна Азия.
В условията на интериора понасят по-нисък интензитет на осветление, нуждаят се от лек хранителен субстрат и висока въздушна влажност. Миниатюрните папрати са подходящи за градини в стъкло (флорариуми), градини в “чинии” (dish gardens); по-едрите за декорация на интериора, а листата им като допълнения към букети. Особено интересни са епифитните видове (Platycerium bifurcatum-еленови рога, Asplenium nidus-птиче гнездо и др.), които могат да се отглеждат на т.н. епифитно дърво.
Папратите се размножават чрез спори и вегетативно. Размножаването чрез спори в домашни условия е трудно осъществимо. Спорите се “засяват” непосредствено след узряването им (при потъмняването и лесното отделяне от спорангиите), като се полагат върху повърхността на субстрата (торф:пясък 3:1). Желателно е предварително да се направи стерилизация на почвата (най-лесно чрез пропарване) за унищожаване на спорите на мъхове и патогенните гъби. За прорастване спорите на повечето видове се нуждаят от светлина (но не пряко слънце) и постоянна влажност, която се осигурява чрез покриване на съдовете със стъкло при ежедневно краткотрайно проветряване. При папратите от умерените зони прорастването става при t 13-16 С, а при тропическите- при t 20-24 С. Спорите прорастват за 7-30 дни, като се образува т.н протал. Проталът е зелена “пластинка”със сърцевидна форма, която се прикрепя към пoчвата с т.н ризоиди. На тази пластинка се образуват органите за размножаване:антеридиите и архегониите. след сливането на клетките на които се развива същинското растение, което скоро започва да се храни самостоятелно и нараства. След появата на първи лист, подобно на семенните растения папратите се “пикират” т.е. разреждат неколкократно, като младите растения са особено чувствителни към засушаване. В домашни условия се практикува покриване на съдовете (саксийките) с полиетиленов плик и ежедневно се проветряване.
По-лесен начин за размножаване при папратите е вегетативния. Според строежа и биологичните особености на растенията той се свежда до:
• Разделяне на коренището: практикува се при видове с дълго коренище като Adianthum-адиантум, Davalia-давалия, Polypodium-сладка папрат, Dryopteris-дриоптерис и др. Тази манипулация се практикува февруари-март, като вкореняването на частите от коренището става в сфагнов мъх, торф или пясък при постоянна влажност. Сфагнов мъх може да се събере още от есента и замрази, тъй като в сухо състояние губи бактерицидните си свойства.
• Отделяне на възобновителни пъпки, образуващи се по периферията на листата на някои т.н “живо раждащи видове”: например Asplenium bulbiferum-луковичен асплениум, A.viviparum-живораждащ асплениум, Polystichum setiferum-четинвст многоредник, P.s.’Proliferum’ и др. Възобновителните пъпки се отделят с част от “майчиния”лист и се поставят за вкореняване върху постоянно влажен субстрат. Taкива възобновителни пъпки се появяват понякога след нараняване на листната дръжка в основата на петурата ( Doryopteris-дориоптерис).
• Вкореняване на стъблени повлекла: при някои видове се образуват безлистни стъбла, които при допир с почвата се вкореняват и дават начало на нови растения. Този метод се практикува при род Nephrolepis-нефролепис. Възрастното растение се поставя върху пясък, към който се “подвеждат” и закрепват (например с метални скоби или обикновени кламери) повлеклата. След появата на новите растения се прекъсва връзката с майчиното растение.
• С отделяне на булби, образуващи се по корените (Nephrolepis cordifolia-сърцелистен нефролепис).Отделените булби се поставят във влажен субстрат, а новото растение се появява след около 6 седмици.
Съвременните сортове папрати, както и редица епифитни видове се размножават промишлено и чрез методите на тъканната култура.
Папратите не са взискателни растения. Въпреки различията в техните местообитания най-общо те се отглеждат в лек, неутрален или леко кисел субстрат, съставен от листовка,прегорял оборски тор, торф и пясък (3:3:3:1). Зимуват в хладни или по-топли помещения при температурен диапазон 6-8 до 16-18 С за най-топлолюбивите, като не се допуска засушаване. От месец януари-февруари температурите постепенно се повишават и през пролетта се прави пресаждане или разделяне на растенията. Като правило младите растения, независимо дали са получени от спори или по вегетативен път се нуждаят повече от засенчване и висока въздушна влажност в сравнение с възрастните екземпляри. По време на вегетация се прави редовно пулверизиране на листата (с редки изключения) и подхранване.
За съжаление асортимента папрати в търговската мрежа у нас е сравнително беден. Разпространени са сортове от Adianthum capillus veneris-Венерин косъм, Nephrolepis exaltata -нефролепис, Polypodium aureum, по-рядко, Pteris cretica – критски птерис, Pellaea rotundifolia-кръглолистна пелея. Напоследък нараства интересът към представители на род Davalia и сортовете на Polystichum setiferum-етинест многоредник, един от най-известните и нови сортове от който е ‘Plumosus Bevis’
У нас с богата колекция от епифитни и наземни видове разполага Ботаническата градина към БАН (София).