Камелията

Камелията е едно от любимите цветя в Китай и Япония. Произхожда от семейство Чайни Листата и са гладки и не опадат. Родът надчислява около 80 вида декоративни, вечнозелени храсти или дървета с плътни кожести листа и единични цветове. Те са с бели, розови, червени или пъстри окраски с големина от 4 до 10 см. Разпростанени сортове са Adolphe Audusson- кичеста или полукичеста; Alba Simplex – бяла, некичеста; Pink perfektion – розова, кичеста. която в оранжериите и стайните помещения също се развива много добре.

Обича на прохладно

Като стайно растение камелията често страда от високата температура и сухотата на въздуха. Оптималната температура през зимата за доброто и развитие е 8-10 градуса. През лятото я оставяйте на открито полусенчесто място, а през есента в хладно и светло помещение, като често пулвелизирайте листата. Лятото особено полезни са минералните и органичните подхранвания. Понякога, ако въздуха е прекалено сух, пъпките не се отварят.

Размножаване

Почвата, в която се отглежда трябва да има кисела реакция. През юли и август поливането се намалява, а подхранванията се прекратяват за стимулиране образуването на новите цветни пъпки. По време на цъфтеж, който продължава от 28 до 70 дни, не премествайте камелията в близост до други растения. Това може да предизвика опадане на пъпките. Тя ще зацъфти чак през есента. Използва се за озеленяване на прохладни помещения. Цветовете и нямат мирис, а венчелистчетата изглеждат, като направени от восък. Считат го за най-красививото, но бездушно растение, защото е станало емблема на красивите и безсърдечни жени.

Легендата

Едно време богът на любовта Амур така преуспял в своите дела, че не останал човек, който на земята, който не бил улучен от неговите стрели. Тогава той се отправил към Сатурн и там видял красиви ледени жени. Огорчен от тяхната студенина се върнал на земята и разказал всичко на своята майка Венера. “Там леда е покрил не само цветята, дърветата, но и душите на жените. Те не са в състояние да обичат.” Амур помолил Венера да ги накаже. Майката решила, че тези безчуствени същества не са недостойни да бъдат жени. Приковала ги към земята и ги превърнала в камелии. Затова те са лишени не само от мирис, но и от нежност.

В Япония и Китай камелиите се носят в храмове и могили. Там те се ценят не само заради прекрасните цветове. От семената им се получава масло, което се използва за приготвянето на различни кремове. Кората на корените служи за лекарство, а от твърдата дървесина могат да се изработят най-различни дреболии. Цветовете на чайната камелия се добавят в чая за подсилване на аромата. Дърветата и храстите камелии се засаждат в градините и в кръг около храмовете. В Европа камелията е донесена през 1738 година от Филипинските острови от езуитският монах Йосиф Камел, от който идва и названието на растението.

Във Франция първите екземпляри на вида получила Жозефина, съпругата на Наполеон. От там растението попаднало в Германия, където дълго време се считало за голяма рядкост.
Всеобщото увлечение на растението се отразило и в литературата - известният роман на Александър Дюма. “Дамата с камелиите”, направило такова силно впечатление на великият композитор Верди, че по този сюжет написва известната опера “Травиата”, която и до днес е любима на почитателите на това изкуство.