Това храстовидно растение, което стига на височина 2,5 – 3,5 м не е взискателно към топлината и затова може да се развива и плододава добре и при 1200-1500 м надморска височина. Когато избирате място за засаждане, трябва да знаете, че аронията е една от най-слънцелюбивите куртури и лошо понася засенчване от овощни и декоративни дървета или постройки. На зимни студове издържа до –27 - -30С.
има близки изисквания към релефа, изложението и климата с касиса.
Аронията е по-малко взискателна към почвата. Най-подходящи за нея са свежите и със среден механичен състав, сравнително плодородни или наторени с органични и минерални торове, умерено до слабо кисели или с неутрална реакция. Такива са глинесто-песъчливите или песъчливо-глинестите, проветриви почви. Не бива да са с много плитки подпочвени води (под 60-70 см от повърхността), а подпочвата трябва да е пропусклива. Растението не понася сухи, бедни, а също така студени, глинясали и заблатени места. Развива се нормално при слабо кисела до неутрална реакция на почвата – рН около 6,5.
Зрее по-късно от малината и касиса, затова е малко по-чувствителна от тях към недостиг на почвена и въздушна влажност. Ето защо там, където валежите са по-малко от 650-700 мм годишно, и особено ако почвата е лека, а въздушната влажност през юли-август е ниска, аронията почти не може да се отглежда. В такива случаи плодовете й остават дребни, спаружват се и узряват преждевременно, а добивите са много ниски. Затова през юли и август се налагат две-три поливки, необходими са по 30-40 л/кв. м вода.