Нуждите на лозата

При излишък на азот в почвата лозите имат много силен растеж, зърната стават по-едри и воднисти, по-лесно загниват. Вегетацията се удължава, гроздето не може да узрее навреме, а леторастите остават по-зелени и неустойчиви на зимни студове. Вината имат по-слаб аромат, по-ниско съдържание на алкохол и по-висока киселинност.
Калият помага да узряват пръчките и гроздето. Допринася съществено за намаляване на процента на пропадалите лози и помага да се увеличи трайността на гроздето. При недостиг на калий, в началото на лятото листата от средната част на летораста загубват зеления цвят по периферията си, а след това и между нерватурата.
Фосфорът по време на цъфтежа е важен при оплождането. По-късно се натрупва в зърната, гроздето има повече захари, виното е по-качествено. Гроздето и пръчките узряват по-добре и се увеличава студоустойчивостта на растението.
Органичните торове са най-подходящи, внасят се от 2 до 4 т на декар. Понеже се усвояват по-продължително време, е достатъчно да се тори през 2-4 години. Могат да се смесят с минерални торове. Примерно 2 т оборски тор, 30 кг обикновен суперфосфат (гранулиран) и 25 кг калиев сулфат (гранулиран). За тежки глинести почви се препоръчва овчият тор, а за леки и варовити - говеждият. Птичият се използва обикновено за подхранване в норма 150-250 кг на декар. Определеното количество тор се разрежда с два пъти повече вода и се оставя да ферментира 10-15 дни. Преди да се внесе се разрежда във вода в съотношение 1:5 (една част тор и пет части вода).