По така предложената при-мерна схема са описани само задължителните разходи, които пчеларят прави, без които е почти невъзможно производството на мед. Начинът, по който се изчислява себестойността, е следният. От дневника на пчелина се вземат данните за произведеното количество мед през сезона. Това количество се разделя на броя на кошерите, които са използвани за медосбор, за да се изчисли средното количество мед, добито от кошер. След това се сумират всички направени разходи за производството на общото количество мед. Тази обща сума се дели на общото количество мед, за да получим средната себестойност на килограм произведен мед за един сезон.
При положение че цените на лекарствата, инвентара, майките, захарта и инвентара са почти еднакви в цялата страна, единствено цената на пчеларския труд трябва да се определи на средно ниво. Пчеларският труд е висококвалифициран. Поради сезонния характер на работата за основа може да се приеме заплащане на час. За сравнение специализираният труд се заплаща по около 5-6 лв. на час, като това е едно от най-ниските нива.
Когато изчислите себестойността на произведения от вас мед, първо ще разберете дали печелите при продажбата на меда, дали си покривате само разходите или пък работите на загуба.
Въпреки условността на предложената схема може да се добие представа за това колко струва производството на 1 кг мед.
1. Цена на лекарствата, използвани за третиране през сезона:
2. Цена на захарта за пролетно и есенно подхранване:
3. Цена на транспортните разходи до пчелина и обратно:
4. Цена на съдовете, в които се съхранява медът:
5. Цена на инвентара, закупен през сезона:
6. Цена на майките, които са сменени през сезона:
7. Цена на восъчните основи, които са използвани през сезона:
8. Цена на труда на пчеларя:
9. Общо:
