Презимуване и повреди от ниски температури

01-11-2005 г. Отношението към ниските температури (студоустойчивостта) е наследствено качество на зимните зърнени житни култури, което се проявява само през есенно-зимния период и характеризира способността им да понасят без значителни повреди ниски температури. Закаляването (повишаване на устойчивостта) е единен процес, който при естествени условия се разделя на две фази. Първата фаза започва през есента (октомври-ноември) и завършва в началото на зимата, т.е. растенията вече са образували един-два братя. За правилното протичане на тази фаза имат значение оптималният срок на сеитба, а не ранната сеитба, при която растенията образуват четири, седем и повече братя и не се закаляват достатъчно. Голямо е значението и на торенето. Най-добро е закаляването, когато през есента растенията са получили по-малко азот и достатъчно количество фосфор и калий. Втората фаза от закаляването преминава само при отрицателни температури (минус 3-минус 4 градуса) за пет-шест дни през януари. След това започват поредицата от размръзвания и замръзвания на почвата, т.е. разкаляване и закаляване на растенията, като именно тези вертикални движения на почвената повърхност (при замръзване - нагоре и при размръзване - надолу) причиняват повреди на растенията, известни у нас като изтегляне, но по-правилно е да се наричат прекъсване на растенията.Те биват под и над възела на братенето. Прекъснатите под възела на братене растения (с един-два листа) не се възстановяват и загиват. Братилите растения обаче с 1-2 братя не загиват, но образуват обикновено по едно стъбло, което е по-ниско от стъблата на непрекъснатите растения и е с около два пъти по-малко зърна. Ако прекъсването е над възела на братене растенията с 1-2 листа се възстановяват напълно. Същото се установява и при тези, които са братили. Друга зимна повреда е, когато растенията не се прекъсват, но възелът на братене се изтегли до повърхността на почвата или над нея. Причина за това е плиткото заравяне на семената (недоброкачествена предсеитбена обработка на почвата; сеитба в рохкава неулегнала почва; издухване на повърхностния почвен слой от вятъра и др.). При установяване на споменатите повреди трябва посевът да се валира с тежки членести валяци, като предварително се натори с азотен тор. Важно е да се знае, че времето за провеждане на валирането е кратко, почвата не трябва да е влажна, защото прекъснатите растения полепват по валяка и се изскубват, а целта е валякът да забие изтеглените растения на 2-2,5 см в почвата, за да може от възела на братене бързо да регенерират нови корени. Почвата обаче не трябва и да е суха, защото от валирането няма да има ефект. Най-благоприятното време за споменатата операция е, когато гребените на браздичките, оставени от работните органи на сеялката, посивеят (просъхнат), а основите им са още влажни (тъмни). От в. Фермер