Нарастващото търсене на ядки и ориентирането на земеделските производители към отглеждане на трайни насаждения е привлякло интересът на експертите от Интелиагро, които в първото издание на Inteli AgroBook публикуват анализ на тема „Необятният пазар на ядките“. Синор.БГ представя анализа със съкращения.
Ядките отдавна не са лукс за потребителите или екзотика за фермерите. С покачването на стандарта на живот в развиващите се страни и с промяната в хранителните навици в развитите потенциалът им нарасна значително. Световният пазар на ядки (от овощни видове) се оценява на около 30 млрд. USD, бележейки ръст от над 120% за последните десет години (International Nut and Dried Fruit Council – INC). Прогнозите са тази тенденция да се запази в дългосрочен план, като световната организация FMI очаква до 2025 г. средният годишен ръст в стойността на пазара да надхвърли 5%, а в реализираните количества – над 3%.
Световното производство през пазарната 2015/16 г. се оценява на 3,78 млн. метрични тона (чиста ядка), което е с 5% повече на годишна база и с 50% над количествата преди десет години.
Най-голям дял в него както по стойност, така и по количество заемат бадемите – близо 30%. Те бележат и най-сериозен ръст, удвоявайки производството си за десет години. INC очаква през настоящата пазарна година глобалната реколта да надхвърли за първи път 4 млн. т (ръст от близо 6%). Най-сериозното покачване вероятно ще е при шамфъстъка – с над 30 на сто.
Над една трета от глобалното производство на ядки от овощни видове е концентрирано в САЩ, но поради продължилата близо четири години суша в Калифорния след 2012 г. делът на страната намалява. Позициите си засилват в Турция, Иран, Китай и Индия, които държат друга една трета.
„Географията“ на ядките постоянно се разширява и делът на други страни надминава 30%. Бурният растеж е следствие не просто от екстензивно увеличение на площите, а от еволюция в самия бизнес модел. Схващането, че инвестицията в черупкови овошки е много дългосрочна постепенно остава в миналото.
Световната тенденция е да се създават все по-интензивни насаждения, чиито гъстота, технологии на отглеждане и встъпване в технологични добиви се доближават все повече до тези при съвременните костилкови или семкови градини.
Друга насока в развитието на бранша по света е концентрацията и индустриализацията – увеличаване размера на стопанствата и засилване ролята на кооперирането между тях.
Предимство на бизнес модела е и възможността за почти пълно механизиране на процесите – нещо особено важно с оглед големината на стопанствата, ръста в разходите за труд и урбанизацията. Големите стопанства и кооперативи могат да си позволят инвестиции първична обработка и продажби на чиста ядка, паста, масла и други екстракти, подобрявайки доходността си.
Всичко това очертава и образа на „стопанствата на бъдещето“ в сектора – големи, индустриализирани, организирани помежду си, модерни, максимално ефективни, така че да предложат повече продукция на по-ниска цена. Именно тази картина поражда очакванията за задържане и дори спад в отделни периоди на цените на ядките в световен мащаб. А това може да долее гориво и да качи пазара на едно по-високо ниво. По-евтините ядки означават повече потребители, нови пазарни ниши и още по-голям ръст в търсенето. Това обаче е и сигнал, че фермерите, които изостанат от темпото на големите в този бранш, могат да се окажат толкова неконкурентоспособни, че в крайна сметка да бъдат изхвърлени от пазара.
Освен от цената, търсенето ще бъде движено и от няколко други фактора. Стремежът към по-здравословен начин на живот ще насочва повече внимание към полезните свойства на ядките. В тази връзка е и все по-интензивното търсене на биоядки, което ще е водещ фактор на пазара за директна консумация в следващите години според FMI. Потенциалът в бранша далеч не се изчерпва с крайното потребление. Markets and Markets очаква търсенето на ядки като суровина в хранително-вкусовата промишленост да расте средно с близо 6% годишно до 2019г. Производителите на храни са все по-активни и иновативни в представянето на нови продукти. Проучване на компанията показва, че най-голям дял от разработваните храни с ядки са базирани или съдържат бадеми. Европа е най-големият консуматор на ядки в хранителната индустрия, следвана от Северна Америка. Най-бърз растеж в тази ниша през следващите години обаче се прогнозира за Азиатско-Тихоокеанския регион.
Все повечето научни изследвания за превантивните и лечебни свойства на ядките при редица заболявания – сърдечно-съдови, диабет, камъни в жлъчката и пр., загатват за друга ниша с огромен пазарен потенциал – фармацевтичната индустрия. Производството на козметични продукти също е сред направленията, движещи търсенето на различни масла и други екстракти от ядки. Не бива да се подценяват възможностите и за безотпадно производство на ядки и приходи от странични продукти.
Стилиян Гребеничарски
