Есенно време много овчари се оплакват, че много от най-яките им овце често внезапно падат на заскрежените пасища, треперят, скърцат със зъби и умират за късо време. Не помагат нито кръвопусканията, нито наливания с разни илачи. Тази болест те наричат кара-шап. Всъщност тя се причинява от анаеробни инфекции и е позната в световната литература като С или Д- ентеротоксемия.
Въпреки че крайните фактори за смъртния изход са екзотоксините на Перфрингенс, решаващи за появата на ентеротоксемиите са различни фактори на храненето и отглеждането като паша на заскрежена трева, хранене с много зърнен фураж, рязка смяна на храната и пр. Б. Перфрингенс има около 6 антигенни типа: A, B, C, D, E и F, които продуцират 12 различни екзотоксини. Най-важните от тях са: алфа, бета, епсилон и йота. За ветеринарната патология най-важни са Перфрингенс тип В, който предизвиква анаеробната дизентерия по агнетата, тип С, който предизвиква С-ентеротоксемията по овцете, и тип Д, който причинява Д-ентеротоксемията по овцете. С-ентеротоксемията обхваща едногодишни и по-възрастни овце главно през есенно-зимния период, защото се активизира главно от паша на осланена трева, студа и рязко преминаване към обилна храна. Заболяват обикновено най-лакомите овце. Най- често засегнатите овце падат внезапно, без особени клинични признаци. Затова тя се нарича и struck (в превод удар) и се предизвиква от токсините алфа и бета. В по-леки случаи в първите часове заболелите овце показват апатия, извиване на главата назад към корема, скърцане със зъби, пенеста слюнка и пр. Смъртта при тях настъпва след 10-12 часа.
Заболяването причинява смърт до 30 на сто от овцете на засегнатото стадо. При аутопсия се открива силна хиперемия на органите и ексудат главно в коремната празнина, кръвоизливи по сърцето, меки и тъмни мускули и желатинозни отоци под кожата. Това се дължи на генерализирането на причинителя в целия организъм. Д-ентеротоксемията засяга предимно младите овце и шилетата и се изостря при прехранване със зърнен фураж, заскрежена трева и потисната перисталтика на червата. Това дава възможност причинителят да премине в тънките черва и да продуцира токсини - освен алфа и бета и епсилон. Заболяването протича много бързо, често без особени признаци.
При по-леките форми е налице подуване на корема, рядко диария, конвулсии, скърцане със зъби и смърт до 2-3 часа. Причинителят се локализира само в червата, а токсинът стига чак до централната нервна система и предизвиква едем на мозъка. При аутопсия се намира голямо количество ексудат в перикардиалната торба и гръдния кош, кръвоизливи по сърцето, хиперемия и балониране на червата. Черният дроб е дегенрирал и жълтеникаво оцветен. Много често бъбрекът е размекнат поради дегенерация на кортикалния слой. Затова заболяването се нарича и Pulpy kidney - "мек бъбрек". Златни правила на опитни фермери
За предпазване от смъртоносните ентеротоксемии овчарите трябва да спазват задължително следните правила:
- При слана и скреж да не изкарват стадата гладни и рано на паша, а предварително да ги подхранват.
- Всяка смяна на фуража да става постепенно и бавно, за да свикнат овцете с него.
- Да не се дава на полугладни овце изведнъж голямо количество въглехидратен фураж.
Предоставено от в. Фермер
