С поправки в директивата за огнестрелните оръжия депутатите в Европейския парламент затегнаха контрола върху деактивирани оръжия и тези с халосни патрони като използваните в терористичните атаки в Париж, се посочва в съобщение на официалния уебсайт на законодателния орган на Европейския съюз. Промените задължават държавите-членки на ЕС да създадат подходяща система за мониторинг, издаване и подновяване на разрешителни, както и за обмен на информация. Предварителното споразумение, постигнато в преговорите между ЕП и на Европейския съвет през декември 2016 г., беше одобрено от в законодателния орган на общността с 491 гласа „за“ срещу 178 „против“ и 28 „въздържал се“.
„През последните 18 месеца аз и колегите от ЕП работихме с много различни партньори, както и със силите на реда и правни експерти, с цел да защитим интересите на легитимните собственици, като в същото време решим въпросите на безопасността. Текстът на ЕП въвежда множество значителни подобрения. Промените, които ние договорихме, ще запушат пробойните и ще допринесат значително за нашата безопасност. В същото време те уважават правата на законните притежатели на оръжия“, заяви британският евродепутат Вики Форд, която бе докладчик по темата.
Държавите-членки на ЕС ще трябва да наложат по-строги мерки за контрол върху оръжията с халосни патрони, които лесно могат да бъдат видоизменени в истински огнестрелни, като използваните в атентатите срещу редакцията на „Шарли Ебдо“ в Париж през 2015 г. Понастоящем оръжията с халосни патрони могат да бъдат продавани без разрешение в някои страни от ЕС, но с актуализираната директива вече ще се регистрират при същите условия като огнестрелните оръжия.
Актуализацията на директивата също засилва правилата за маркиране на огнестрелни оръжия и изяснява статуса на деактивирани оръжия (новите деактивирани оръжия ще се декларират пред националните власти). Под натиска на ЕП Европейската комисия обеща да приеме до края на май 2017 г. ревизираните стандарти и техники за изваждане от употреба, за да гарантира, че така деактивираните оръжия се привеждат в състояние на постоянна нефункционалност.
Въвежда се нов, по-стриктен контрол за някои полуавтоматични огнестрелни оръжия, когато на тях бъде поставен пълнител с висок капацитет (над 20 патрона за късите полуавтоматични оръжия и над 10 за дългите), както и върху автоматични оръжия, които са били модифицирани в полуавтоматични. В същото време, лица, които вече са собственици на такива оръжия, ще могат да продължат да ги притежават, ако тяхната държава членка е съгласна.
Държавите членки ще могат да издават разрешения от „категория А“ за определени лица като спортни стрелци, запасняци, а в изключителни и надлежно обосновани случаи – и на музеи и колекционери при спазване на строги мерки за сигурност.
Новите правила също така изискват цялата информацията, необходима за проследяване и идентифициране на огнестрелни оръжия, да бъде въведена в национални регистри и да се подобри обмена на информация между страните от ЕС.
Проектът на директива все още трябва да бъде официално приет и от Съвета на министрите на ЕС. Държавите членки ще разполагат с 15 месеца от дата на влизане в сила на директивата, за да въведат новите правила в националните си законодателства. Те ще имат срок от 30 месеца, за да създадат системи за въвеждане на необходимата информация за проследяване и идентифициране на огнестрелни оръжия.
Директивата за огнестрелните оръжия представя условията, при които частни лица могат законно да придобият и притежават оръжие или да го прехвърлят в друга държава от ЕС. За последно тя бе актуализирана през 2008 г.
В Европейската програма за сигурност за периода 2015-2020 г. ЕК пое ангажимент да преразгледа съществуващото законодателство за огнестрелните оръжия, за да подобри обмена на информация, да засили възможността за проследяване на оръжията и тяхната маркировка, както и да установи общи стандарти за неутрализиране на огнестрелни оръжия.
