През миналата седмица стана ясно, че бюджетът по мярка 11 от ПРСР – „Биологично земеделие“ едва ли ще бъде достатъчен за поемането на нови ангажименти. Иначе казано, стартиращи биоферми и разширяване на вече съществуващи инвестиции няма да могат да кандидатстват за подпомагане. Това се случва едва на третата година от функционирането на мярката, се посочва в анализ на ИнтелиАгро, специализиран в икономически изследвания на селското стопанство. От организацията припомнят, че в предишни публикации са насочвали вниманието към слабостите в механизма за подпомагане. Синор.БГ ще представи анализа, търсещ причините за състоянието, предизвикало изчерпване на евросредствата.
Биологично производство срещу субсидиевъдство
Благодарение на широко отворените врати на мярка 11, тя се превърна в доста износен механизъм за усвояване на европейски субсидии.
Чрез нея някои видове производства, изискващи минимални инвестиции и усилия по поддръжката (спецификата им допуска съвсем екстензивно отглеждане) намериха неудържим стимул за растеж.
Емблематичен пример са орехите. Мярка 11 (и предхождащата я 214) е основата причина ореховите градини да никнат като гъби след дъжд и за кратко време това да се превърне в най-разпространения овощен вид в България, изпреварвайки традиционните череши и сливи.
Част от тези насаждения са създадени колкото да се види, че съществуват, а пълната немарливост на собствениците ги лишава от икономическа перспектива. Други направления, които също позволяват по-екстензивен начин на отглеждане и се присъединиха към биологичния бум, са някои етерично-маслени и медицински (напр. лавандула, шипка), някои листни зеленчуци и др.
Подобен скок вероятно щеше да се случи и при животновъдството, където цялата система на подпомагане е устроена така, че да стимулира „уплътняването“ на различни схеми и мерки, но не и реалното производство.
Занижен контрол
Публична тайна е, че огромният интерес за сертифициране предизвика предпоставки сертифициращите компании да неглижират изпълнението на изискванията и последващия контрол. Досега никакви проверки на контролиращия орган (МЗХ) не успяват да убедят публиката, че лошите практики са останали в миналото. Особеностите на българското биологично подпомагане от известно време са в полезрението и на Еврокомисията.
Известна отговорност в случая носят и коректните биопроизводителите, чиято цел е да наложат продукцията си на пазара. Те би следвало да бъдат най-горещите застъпници за навременен и адекватен контрол, без който имиджът на сектора би бил застрашен още при прохождането му.
Вариантите оттук нататък
В така създадената ситуация МЗХ има няколко полезни хода. Безспорно най-лесният и популярен би бил да се увеличи бюджетът по мярката било чрез пренасочване на средства от други мерки, било чрез увеличаване на националното съфинансиране.
Това обаче минава през тежка процедура на одобрение от Брюксел и като имаме предвид, че няма да донесе качествена промяна, а просто изкуствено раздуване на сектора, шансовете са малки.
Вторият вариант би бил непопулярен сред вече поелите ангажименти, а именно – намаляване на пределните ставки, за да се поемат нови ангажименти. Този вариант би бил крайно несправедлив за биологичните производители, на които им се налага да правят по-големи разходи за поддръжка на насажденията си (например костилкови и семкови трайни насаждения).
Третият вариант е да се помисли за диверсификация на плащанията в рамките на видовете култури.
Няма никаква логика орехи и ябълки например да получават еднаква подкрепа на единица площ, при положение, че разходите за отглеждането им се различават в пъти. Отделно от това, би било добре да не се поемат нови ангажименти за култури, които изискват минимална грижа (виж по-горе).
Така също бенефициенти, отглеждащи такива насаждения не би следвало да се подновяват след изтичане на първоначалния им ангажимент. За подобно решение вероятно също ще се наложи нотификация от ЕК, тъй като в Регламент № 1305 не са разписани подобни алтернативи.
