Фермерските организации в Европейския съюз като Copa-Cogeca изразяват силни опасение за бъдещите си доходи заради обсъжданото намаление на стимулите за производство на биогорива. Причината се крие в проекта на Европейската комисия да намали наполовина изискването за наличие на биодизелна компонента в дизела, дистрибутиран от рафинериите.
В момента нормативното задължение е това съдържание на биогориво да бъде 7%, но с намалението ще спадне интересът към производството на маслодайните култури, от които се добива биодизел и етанол. Това се посочва в декемврийския анализ за пазара на зърнени култури, подготвен от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА).
През последните 4-5 години интересът в страните от Черноморския регион към отглеждането на слънчоглед рязко се покачиха. По данни на UkrAgroConsult площите с тази култура в Украйна съставляват 71% от почти 9 млн.ха маслодайни култури.
През 2017/18 година се отчита увеличение на засетите площи с рапица заради силното търсене и добрите пазарни условия. Българските производители тази година също спасиха доходите си благодарение на приемливите цени от тази култура.
Според икономистите площите със слънчоглед могат да бъдат по-малко за следващата кампания, но въпреки това ще останат на високи нива.
По отношение на пазара на хлебно зърно, прогнозите са, че през 2016/17г. почти 25% от износа ще бъде реализиран от Русия и Украйна.
Това засилва ролята на този регион при формирането на световната цена. Силната конкуренция от тези страни кара американските производители да планират засяване на по-малко пшеница - около 20 млн. ха, за сметка на соята и царевицата.
Европейските производители се очаква да се придържат към традиционно доминиращите площи с пшеница.
Разходите за зърнопроизводство в Русия и Украйна ще бъдат по-ниски в сравнение с България. За сравнение, през 2016 г. средните цени на амониевия нитрат в Русия с ДДС е бил 210 евро/т, а за България цените са около 245 евро/т, на уреята в Русия – 285 евро/т, срещу 320 евро/т в нашата страна.
Единствените предимства на българските фермери се свеждат до действащите програми за подпомагане, както и на по-ниските логистични разходи при износа, се посочва в анализа на САРА.
По отношение на вътрешния пазар експертите припомнят, че основните зърнени култури за реколта 2017/18 год. остават като размер на площите като миналогодишните.
Пшеницата по предвижданията на САРА е около 1,1 млн. ха., ечемикът – 0,175 млн.ха, рапицата - 0,155 хил.ха.
Площите с царевица и слънчоглед ще зависят от състоянието на есенниците и ще се движат в рамките на обичайното за последните години.
Експертите очакват лек спад в производството на пшеница, ечемик и рапица през следващата стопанска година.
Реколтата от 2016/17 г. вероятно ще бъде дъното на цените на зърнените култури в световен мащаб за последните 5-6 години и най-вече при пшеницата.
