България и Румъния се нареждат на последните две места в Европейския съюз по консумация на пресни плодове и зеленчуци, което се обяснява с ниските доходи и необразоваността на населението за здравословността на тези храни. Данните са на Евростат за 2014 година, направено сред потребители в ЕС, навършили 15-годишна възраст.
За България числата са изключително стряскащи, защото сочат, че 59 на сто от българите над 15 години изобщо не се хранят с пресни плодове и зеленчуци. В Румъния положението е още по-зле, защото там 65% от хората не посягат към тези храни. За сравнение, средният процент в ЕС е 34%.
Тези данни се посочват в октомврийския доклад на Центъра за икономически анализи на селското стопанство (САРА), който представя състоянието на основните земеделски култури в страната. Кризата в сектора плодове и зеленчуци продължава, защото и през 2016 година се отчита намаление на площите с основните зеленчуци, отглеждани в страната.
По данни на министерството на земеделието през това лято са засадени с 4,4% по-малко площи с домати спрямо 2015 г., а при пипера състоянието е още по-лошо. Там площите са спаднали с цели 11 процента.
По предварителни справки на статистиката тази година са произведени 110 хил.т. полски домати и 58 хил.т. пипер.
Вносът на зеленчуци продължава с усилени темпове, като за последните 2-3 години се наблюдава засилване на вноса, като най-чувствително увеличение има при доматите.
Дефицитът на качествени зебенчуци явно си казва думата, защото тази година изкупните цени и цените на едро при доматите през летните месеци скочиха с близо 50% спрямо миналото лято.
Анализаторите правят сравнение със САЩ, където ценовата асиметрията по веригата в земеделието също се оказва съществена пречка за фермерите.
По доклади на ERS цените на доматите в търговската мрежа на САЩ се определят изключително от мястото, откъдето те седоставят.
Обикновено цената от място представлява около ¼ от крайната цена . За последните 30 години се оказва, че има значително снижение на дела на фермерския продукт в крайната цена, като този дял пада от 37% през 80-те години до 28% в началото на 2000 год.
Основната тенденция и в САЩ, а и на други пазари е, че преобладаваща част от зеленчуците ще идват от оранжерийни площи. Според експерти тази тенденция трябва да се развива и в България.
Независимо от безусловно полезното действие на зеленчуците върху здравето на човека по изчисления на USDA се наблюдава известно намаление в консумацията на зеленчуци от приетите стандарти за дневна дажба от 2 000 калории.
През 2015 год. на човек от населението се е падало по около 190 кг. зеленчуци (пресни, преработени, замразени и т.н), което е с 4% по-малко отколкото през 2014 г. и 12% по-малко от 2000 год.
