Овцевъдството играе стратегическа роля за развитието на селските райони в Европейския съюз и е съществен фактор за поддържане на еколологично земеделие и животновъдство. Въпреки спада в потреблението на агнешко и овче месо, който се отчита след 1997 г., секторът се нуждае от иновации в развитието си, за да възстанови предишните си позиции. Това е основният извод, който се наложи след третата среща на представители на овцевъдните асоциации от ЕС с еврокомисаря по земеделие Фил Хоугън, проведена в края на миналата седмица в Брюксел.
През 2015 г. овцевъдните стопанства в ЕС са наброявали 900 хиляди, като стойността от произведеното овче и козе месо е достигнало около 5,5 млрд евро. Повечето производители отбелязват спад във вътрешното потребление в отделните държави, което се дължи на промяна в предпочитанията към друг вид меса, посочват експертите.
Отчитайки въздействието на европейското подпомагане върху сектора, браншовите организации настояват подкрепата да продължи. Отделните държави членки имат различни предпочитания за тази подкрепа, като болшинството настояват да се разшири подпомагането по линия на директните плащания.
Представителите на Великобритания например държат за разкриването на нови пазари, което е от съществено значение за развитието на овцевъдството на всяка държава в ЕС. Известно е, че Великобритания е на четвърпто място в света по производство на овче месо след Китай, Австралия и Нова Зеландия.
От името на българските овцевъди председателят на асоциацията Бисер Чилингиров е посочил предимствата на европейското финансиране за постепенното оживяване на родното производство. В средата на миналия век страната ни е отглеждала 40 млн. овце, докато през 2006 г. броят им се е сринал до 1,6 млн., припомни Чилингиров.
Благодарение на еврофинансирането в периода от 2013 г. до 2015 г. средствата за овцевъдите са се увеличили със 75 на сто, което дава оптимизъм за ефективно селско стопанство. В същото време за този период броят на отглежданите овце страната е намалял с 13 процента, което се дължи основно на нерентабилното производство и на липсата на иновации във фермите.
В докада си пред ЕС Чилингиров е посочил предимствата на директните плащания при подпомагането, но е отчел недостатъците на преразпределителното плащане, чийто икономически ефект върху овцевъдството не е особено значим.
Браншовиците смятат, че по линия на програмата за селските райони овцевъдите биха могли да модернизират стопанствата си, стига да има по-голяма гъвкавост и бюджетът за бранша да заделен само за този бранш.
Комисарят Фил Хоугън е уверил овцевъдите, че Европейската комисия ще продължи да финансира сектора, особено при намирането на нови пазари, където през последните десетилетия бяха отчетени сериозни загуби.
Друг съществен момент е пряката връзка с науката и развъдната дейност, чрез които фермерите биха могли да се развиват и да постигнат необходимата им пазарна издръжливост.