Плевели и болести са завладели стърнищата

26-08-2005 г. След прибирането на зимните житни зърнени култури площите са заплевелени с много видове плевели. От едногодишните намират условия за бързо развитие т. нар. стърнищни плевели като видовете бяла лобода, кокошо и кръмно просо, щир, зелена и сива кощрява, черно куче грозде, татул и много други. Сериозен проблем в стърнищата са и многогодишните коренищни плевели - троскот, пирей, балур, бял равнец, тръстика - в преовлажнените площи, характерни за тази година; папрат - в по-високите места и други, както и кореновоиздънковите видове - полска повитица, паламида, горуха, млечок, къпина, вълча ябълка и други ведно с многобройните болести по тях. Развитието на посочените плевели и болестите по тях се благоприятстват от обилните валежи, каквито тази година има във всички райони на страната. Мнозинството от тези плевели успешно формират семена и развиват мощна коренова система. Това е предпоставка за сериозни затруднения при по-нататъшните обработки на почвата и силно заплевеляване на следващите в сеитбообращенията култури. Наложилите се условия изискват бързо освобождаване на площите от сламата и качествена обработка на почвата - подметка на стърнищата, ранна и по-дълбока основна оран и допълнителна предзимна обработка. Повишаването на културата на земеделието и стремежът да се постигне по-голям икономически ефект наложиха напоследък известни изменения в посочената система. Проявява се тенденция за изоставяне на подметката и променяне на времето за извършване на основната дълбока оран, като се преминава към обработка непосредствено след жътвата. Тази система се утвърждава все повече, тъй като е свързана с по-ниска себестойност на производството, без да се намалява добивът. Тя е и по-пригодна за нашите условия. Засушаването, което настъпва след прибирането на житните, не позволява да се постигат целите, преследвани с подметката на стърнищата, особено когато се извършва с дискови лющилници. Незадоволителна е работата им и на по-тежките почви (сивите и канелените горски почви, тежките излужени черноземи и други), както и наличието на високо стърнище. С основната оран се цели изменение на физическите свойства на почвата, унищожаване на голяма част от плевелите, заравяне на следжътвените остатъци и на торовете, потиска се дейността на редица неприятели и причинители на болести. За постигане на въпросните задачи дълбоката оран трябва да се извършва не шаблонно, а в зависимост от почвено-климатичните условия, от биологичните особености на отглежданите култури и от предшественика. При съвременната химизация на земеделието не трябва да се прекалява с удълбочаването на оранта. При почвите с по-лек хумусен хоризонт (сиви горски, кафяви и канелени горски почви) дълбоката оран трябва да се извършва на дълбочина 23-25 см. При почвите с по-мощен хумусен хоризонт (типични и излужени черноземи, смолници и др.) - на 26-28 см, а на карбонатните черноземи - на 18-20 см, тъй като те са с по-лек механичен състав и незадоволителен воден режим. Някои земеделски стопани, фермери и кооперации разчитат изключително на химичната борба с плевелите. Но не бива да се забравя, че хербицидите притежават селективни свойства (не унищожават всички плевели).Затова те трябва да се разглеждат като помощно средство, при това са и изключително скъпи и замърсяват почвата и околната среда. Изгаряне на стърнищата се прилага обикновено, когато ще се засяват зимни житни зърнени култури след стърнищен предшественик. С това се цели да се унищожи кълняемостта на много плевелни семена, намиращи се на повърхността на почвата, загиването на много причинители на болести и неприятели и ликвидиране на високото стърнище, което пречи за извършването на плитка обработка на 14-18 см. Загубите на органични вещества не са големи, а се получават по-високи добиви. От в. Фермер