Експертите от Фондация „ИнтелиАгро“ са анализирали плюсовете и минусите по новите промени в схемата за обвързаната подкрепа, която министерството на земеделието депозира в Европейската комисия. Като наблегна на предимствата, свързани с досегашното прилагане на тези субсидии, икономистите приветстват решението от помощта да отпаднат тиквите, зеления фасул, грах и орехите.
Задължението на фермерите да вдигнат минималните добиви също е сред предимствата плюс обособяването на отделни схеми за култури, в които подпомагането досега е заемало твърде голям дял (над 25%) от преките разходи за отглеждането им.
При животновъдите като предимство се счита въвеждането на горна граница за броя на млечните крави в стопанство – до 250, като целта е да се подпомагат малките и средни стопанства плюс обвързването на помощите с реализираното мляко.
Разделянето на схемата за подпомагане на млечни и/или месодайни крави под селекционен контрол на две отделни схеми според направлението с минимален праг от 20 животни в стопанство от една порода също е плюс, според експертите.
Предимство е и ограничаването в подпомагането за малките овце- и козевъдни стопанства (10-49 животни).
От фондацията посочват и някои пропуски, които е препоръчително да се възприемат при публикуванетоа на последващите наредби.
Използваните технологични карти за плодове и зеленчуци трябва да се прецизират, като се вземе предвид технологичното развитие и интензивните практики в земеделието от последните десетилетия. Това ще даде отражение както в разходната част, така и в приходната и в средните добиви;
Подпомагането ще бъде по-целенасочено, ако фокусът на обвързаната подкрепа се стесни допълнително до 3-4 култури при плодовете и същия брой при зеленчуците на база на анализ на конкурентоспособността, трудоемкостта и потенциала за развитие и се осигури дългосрочен ефект от прилагането на субсидията.
Европейският опит също показва, че обвързаната подкрепа се насочва много фокусирано за максимален ефект. За пример се дават плодовете, при които Полша подпомага само два вида (ягоди и малини), Румъния – 4, Франция – 4, Гърция – цитруси и праскови;
Въвеждането на диференцирана ставка за стопанствата до 30 ха едва ли ще доведе до търсения ефект, но пък ще усложни прилагането й. Опитът от въвеждането на преразпределителното плащане по СЕПП показа, че стопанствата между 30 и 150 ха масово се раздробяват, а държавата няма волята да преследва нарушителите;
Така предложените промени в сектор „плодове“ и „зеленчуци“ за доказване на минимални добиви не дават отговор дали ще подлежат на подпомагане производителите, които преработват собствена продукция или продукцията им позволява по-дълго съхранение (например ябълки, лук).
Не намираме подпомагането на оранжерийните производители за целесъобразно. Те по дефиниция следва да са по-конкурентни и с по-голяма финансова мощ.
Необходимо е да се увеличи минималният брой животни при схемите за животни, които не са под селекционен контрол, за да се стимулира увеличаването на средния брой животни в по-малките стопанства (с 10-50 животни). Това може да стане с диференциране на ставката в комбинация с други мерки (например държавно подпомагане кредитирането за закупуване на животни за сметка на преходната национална помощ). Основна задача на държавната политика в сектора би следвало да бъде как по-малките стопанства да пораснат и станат стабилни икономически единици, а не да ги обрича на мизерия. Редица изследвания и световния опит от последните десетилетия показват, че икономическа ефективност в животновъдството се постига при размер на стадата от средно 40-50 животни при кравите и минимум 200 при овцете и козите;
При разработването на предложенията за ставките в животновъдството не става ясно на базата на какви икономически допускания са базирани те. Съотношението на субсидията между отделните видове животни не е съобразена с реалностите и бизнес цикъла;
Минималният добив на мляко, който трябва да бъде доказан, е обидно нисък спрямо всякакви критерии и спрямо реалността в страната и не стимулира продуктивността, конкурентоспособността и изсветляването на сектора, които са поставени като цели от МЗХ. Абсолютният минимум би следвало да бъде 5 000 кг на млечна крава под селекционен контрол, 3 800 кг на млечна крава в равнинен район и 2 800 кг за крава в планински район. Заложените в момента минимални добиви единствено могат да демотивират стопаните да полагат необходимите грижи за животните и да повишават своята конкурентоспособност. Диференцирането на ставките за животни под селекционен, особено при толкова ниски добиви означава да се пилее финансов ресурс;
Новите предложения в сектор животновъдство като цяло са твърде неясно разписани и защитени, те няма да постигнат някакъв благоприятен ефект, но ще затруднят изключително много прилагането на схемите и контрола от страна на администрацията, което създава предпоставки за опорочаване на схемите.
Начинът и времето, по които става обявяването на предложенията за промени в схемите, напълно изключва възможността за широк дебат и даването на аргументирани предложения за подобряване на схемите от неправителствения сектор.
Опитът досега, включително така направените предложения за промяна в схемите за обвързано подпомагане, дава основание да смятаме, че липсва цялостна визия за държавна политика в селското стопанство. Директните плащания и обвързаното подпомагане не могат да се разглеждат като отделен механизъм за подкрепа, а би следвало да са част от инструментариума на МЗХ за развитие на сектора, включващ схемите и мерките по Първи и Втори стълб на ОСП, държавните помощи, работата на подопечните регулаторни органи като БАБХ и ИАСРЖ, контролът върху развъдните организации и цялата верига на храните – от фермата, през преработвателните предприятия до крайния продукт.
