България е на път доброволно да откаже протегнатата ръка на ЮНЕСКО и Международния съюз за защита на природата (IUCN) за по-добро управление на Национален парк Пирин – част от световното природно наследство, предупреждава коалиция от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“. До този извод стигат еколозите от коалицията „За да остане природа в България”. Изключително тревожна е информацията, че на днешното заседание на 40-та сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО в Истанбул ще се направи опит да се обезсмисли предлаганото решението за Пирин чрез казахстанската делегация, която е поискала промяна на проекторешението за Пирин.
В черновата на ЮНЕСКО, публикувана на сайта на организацията, се изразява тревога от случващото се в Пирин и се настоява да не бъдат одобрявани никакви бъдещи проекти на територията му, преди новият план за управление да бъде подложен на екологична оценка и одобрен от ЮНЕСКО и Международния съюз за защита на природата (IUCN).
Практиката е проекторешенията на комитета да се приемат без изменения, освен ако някоя от страните-членки не поиска да се отвори дискусия и не предложи промени. За всеобщо учудване това е направила делегацията на Казахстан. Няма как това да е проява на самоинициатива от страна на азиатската република - със сигурност става дума за договорка с българската правителствена делегация, присъстваща в Истанбул, която по всяка вероятност е подготвила предложението, което Казахстан да внесе в комитета, чийто член България не е.
Ако решението бъде променено, нашата страна ще изгуби възможността да получи международна експертна помощ за опазването на Пирин – един от двата български обекта на световното природно наследство (заедно със Сребърна).
Новият план за управление предвижда дърводобив и сечи върху 60% от територията на Национален парк Пирин и 14-кратно увеличаване на зоните за застрояване. Ако той бъде приет, Пирин ще попадне в списъка на обектите от световното наследство под заплаха.
До влизането на новия план за управление действа старият, който не разрешава подобно застрояване и сечи. Българският национален интерес изисква новият план да бъде възможно най-добър и най-адекватно да изпълнява функциите си – опазване на националното и световното богатство.
На картите по-долу се сравняват действащият и предлаганият план. Тези карти предоставят един възможен отговор защо институциите се опитват да скрият документа от очите на международните експерти. Това изглежда е доста трудна задача, тъй като от проектоплана и процедурата за неговото възлагане вече се е заинтересувала поне една международна организация – Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).
