Много изследвания сочат, че с повишаването на температурата в световен мащаб зърнените култури ще бъдат сред пострадалите в най-голяма степен. Картината, описвана в досегашните изследвания, е мрачна - средните температурни стойности няма да благоприятстват отглеждането на традиционните култури, а жегите, сушите и редките проливни валежи ще стават все по-чести.
Реалната картина обаче може да се окаже малко по-различна от традиционните представи за последиците от климатичните промени, става ясно от публикация в списание Nature Climate Change. „Голяма част от обсъжданията на въздействието на климатичните фактори се съсредоточава само върху температурните промени и количеството валежи. За да се приспособим успешно към променящите се условия трябва да вземем предвид всички влияещи фактори”, посочва участничката в изследването Делфина Деринг, еколог от Колумбийския университет.
Опити, проведени през 80-те години на XX век, показват, че високото съдържание на въглероден двуокис във въздуха подпомага увеличаването на биологичната маса на растенията. От 60-те години на XX век средното световно ниво на въглеродния двуокис в атмосферата е нараснало с над една четвърт. В момента то е 400 части на милион и се очаква да продължи да се увеличава с повишаването на температурите.
В своето изследване авторите на публикацията решили да използват нови образци от отглежданите в момента култури и данни от полеви опити, за да отговорят на въпроса как глобалното затопляне ще повлияе върху селското стопанство. Те проучили как повишаването на температурата и на количествата въглероден двуокис заедно с промените във валежите и облачността са в състояние да повлияят върху селскостопанските култури. За своя изненада изследователите открили, че ако увеличаването на въглеродния двуокис в атмосферата бъде разгледано в съчетание със стреса от топлината и влагата, към 2080 г. растенията ще започнат да използват водата по-ефективно. Това ги довело до извода, че макар селскостопанските култури първоначално могат и да пострадат, крайните резултати ще бъдат точно обратните на очакваните в момента – повишаването на нивото на въглеродния двуокис в атмосферата може да компенсира топлинния стрес, изпитван от растенията. Изводът е особено важен за коригирането на методите, прилагани в селскостопанската дейност за приспособяване към климатичните промени.
