От 13 април досега в страната са открити 15 огнища на екзотичната болест „заразен нодурален дерматит” по говедата. Смъртоносната зараза се появи през миналото лято в Турция и Гърция, без да премине границата с България. С появата на огнищата в южните части на страната тази пролет говедовъдите отново си припомниха ужаса преди две години, когато заради безконтролното разпространение на синия език сред овце, кози и говеда бизнесът понесе огромни загуби. За разлика от тогава обаче, днес реакцията на контролните институции е доста адекватна.
Свидетели сме как и Българската агенция за безопасността на храните, и министерството на земеделието осигуриха бързо финансиране, което се очаква да пресече заразата и да ограничи щетите за сектора.
Пред Синор.БГ директорът на дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните” в агенцията за по храните Георги Чобанов представи мерките, предприети от администрацията за справяне с тази смъртоносна болест.
Г-н Чобанов, от края на миналата седмица започнахте да пръскате срещу комарите, разпространители на болестта. Какво трябва да знаят фермерите, за да предпазят бизнеса си?
Със затоплянето на времето е нормално стопаните да извеждат животните на паша извън оборите, затова започнахме интензивно пръскане в южните региони на страната. Болестта се пренася чрез пряк допир с животни и хора, които са били ктонтактни с болните животни, а също и с комари, които са основните преносители на тази зараза. С предприетите от нас пръскания на практика искаме да унищожим възрастните комари.
Самите пръскания започнаха на 19 април (миналия вторник) с наземна техника около фермите. Работим основно около стопанстнвата със застрашени или възприемчиви животни. Пръска се около входовете на фермите и около оборите.
Там, където има предпазна стена - примерно триметрова бетонна ограда, опасността е по-малка, но вътре в самите стопанства ние не можем да влезем, затова там трябва да се пръска от самите фермери. За целта те трябва да купят препарати и с наличната техника от областните звена на агенцията да започнат да пръскат с биотопи.
Най-голяма е опасността за разградените ферми, където няма стабилна ограда, защото там може да влезе всяко едно заблудено животно и да пренесе заболяването. Обръщаме внимание на стопаните, че в подобни ферми няма биосигурност и те са по-уязвими.
От събота 23 април засилихме интензивността на пръсканията и с хеликоптери и самолети. На консултативния съвет по животновъдство, проведен миналата седмица, земеделският министър Десислава Танева оповести кога и къде започват пръсканията. Уточняват се препаратите, териториите и размерът на площите, където е важно да се пръска, за да приключим бързо.
Какви са първоначалните поражения от разпространението на болестта?
Големият плюс е, че болестта е хваната в много ранна фаза и това позволява да се пресече опасността от разпространение на заразата сред нови здрави говеда. На този етап нямаме умрели животни, а само заболели, които са умъртвени (евтанизирани).
Броят на заболелите животни и тези със сериозни клинични признаци, но все още непотвърдени от лабораторните анализи, са 537. До петък 22 април умъртвените животни в страната бяха 281. Останалите предстоят да бъдат упоени, тъй като са били в контакт с болните.
Към момента в страната има 15 огнища, като последното потвърдено беше открито в Гоце Делчев на 21 април.
За колко време се изплащат обезщетенията на стопаните?
Първото огнище беше констатирано на 13 април. За 10-на дни сме платили обезщетенията, което ще ни позволи да отправим искане до Европейския съюз за покриване на част от тези разходи. Според еврозаконодателството като държава-членка ние може да заявим претенции за обезщетения на тези разходи, ако сме компенсирали стопаните в рамките на един календарен месец. На този етап реагирахме бързо, затова ще изпратим нашето искане в Брюксел.
Бюджетът на ЕС отпуска средства за извънредни случаи като тази зараза и ще разчитаме на подкрепа.
Министерският съвет реагира бързо и още миналата седмица гласува бъджет от близо 14,5 млн. лв. за париране на заразата.
Част от средствата ще отидат за пръсканията срещу насекомите, които започнахме по областните служби. С тези пари ще се обезщетяват и фермерите с унищожени животни.
Ще бъдат купени и ваксини, ще се покриват и разходите на практикуващите ветеринарни лекари за извършване на ваксинацията.
От министерството на земеделието обявиха, че първите ваксини ще бъдат доставени на 27 април. Кога се очакват окончеталните пратки ?
Още с появата на първото огнище на 13 април започнахме разговори с Европейската комисия за осигуряване на необходимите ваксини. Преди да подадем заявението, имаше продължителни преговори по вида и спецификата на ваксината, сроковете на доставка и вида на транспорта – дали ще бъдат доставени със самолет или с кораб.
В края на миналата седмица подписахме договорите, така че още на 27 април очакваме първата пратка.
На този етап България е поискала 350 хиляди дози, но тези разчети бяха направени преди да се появи огнището в Гоце Делчев и затова по всяка вероятност ще се наложат нови корекции в първоначалните разчети.
Основните производители на ваксината са три завода от ЮАР, които обаче не могат да изпълнят наведнъж поръчките ни. Затова беше решено да ги осигурим по различни направления
Едната ваксина идва като запас на Европейския съюз и ще бъде дарена на страната безвъзмездно. Това са 150-те хиляди ваксини, които очакваме в края на месеца.
Останалите 200 хиляди ваксини ще ги купим от производителите. Цената е като тази в Гърция, защото те от миналата година използват същата ваксина. В зависимост от това дали е доставена с кораб или самолет, може да е малко по-евтина или по-скъпа. Цената се движи около 2-2,10 евро за доза.
Тъй като първите партиди ще се транспортират със самолет, на 27-и няма да бъдат доставени всичките 150 хиляди ваксини. Превозът ще стане с няколко полета.
Каква част от разходите за справяне с болестта ще бъдат поети от държавата и каква от фермерите?
Цената на ваксините плюс разходите за нейното поставяне се извършва с бюджетни средства. Самите говедовъди обаче също трябва да отделят и лични средства за опазване на стадата си, като използват вътрешна дезинфекция на оборите.
Това е лично тяхно задължение по закон, за да не допуснат заразата във фермите.
Пръсканията, които извършва агенцията, покриват само терените извън оборите, докато биосигурността в рамките на самото стопанство е грижа на самия животновъд.
Хората запознати ли са с какви препарати да пръскат?
Да, инструктирани са и знаят какви инсектициди и репеленти да използват. Друг вариант за предпазване е да поставят мрежи около оборите, за да се органичи максимално навлизането на комари.
Лесно ли се улавят симптомите на заразния нодурален дерматит и дали наподобяват друга болест, което би заблудило фермерите в диагнозата?
Симптомите са изключително специфични. Голяма част от стопаните досега не са виждали подобни симптоми. Освен треската, която е специфична за всяко болестно състояние, животните престават да се хранят и се появява кожния обрив. Това са подкожни възли, които веднага личат.
Миналата година в някои региони от страната имаше друг вид заболяване с кожен обрив, леко наподобяващо нодуралния дерматит, но между тях няма прилика. Основното е при първите симптоми да се потърси за мнение ветеринар.
Един специалист веднага ще различи заразния дерматит. Окончателното потвърждение обаче става с лабораторен анализ, като резултатите излизат сравнително бързо.
Болестта опасна ли е за овцете и козите?
Нодуларният дерматит засяга само говедата. Овцете и козите не боледуват. Проблемът е, че дребните преживни животни могат да пренесат тази болест, ако са били в близост до заболели говеда. Хората също могат да я пренесат.
Затова и със заповед на изпълнителния директор на агенцията по храните беше въведена забрана за придвижване на всякакви преживни животни. В постоянен контакт сме с ветеринарния съюз, така че колегите също извършват необходимия контрол по места.
Казахте, че и хората могат ли да пренасят заразата.
Болестта не е опасна за хората, но те могат да я пренесат, ако са в контакт с крави или други едри преживни животни. Ако сте били в заразена ферма, вие може да пренесете заразата.
Миналата седмица бяхме силно възмутени от факта, че телевизионни екипи бяха допуснати да снимат във ферми с установена зараза.
Затова изрично предупреждаваме фермерите да наложат пълна карантина. Само така заразата ще бъде блокирана.
Една средно голяма ферма какви разходи трябва да направи за дезинфекцията с репелентите?
Фермерите знаят какъв им е разходът за пръскане, тъй като това са същите препарати, които се използваха и срещу синия език преди две години. Известно е, че синият език засяга и едрите, и дребните животни.
В разговори с фермери от Хасковско научих, че там те пръскат постоянно. Върху репелентите е указано и срокът на действие, така че хората са запознати. Важното е да не трябва да прекаляват с дозата или да не използват рядък концентрат, но това може да се консултира с ветеринарите и те го правят.
Все пак, какви са икономическите вреди за бранша?
Непреките загуби са големи и това се отчита от всички. Знаете, че има забрана за вътрешна търговия и за износ. Поне три години страната няма да може да изнася животни, което ще се окаже проблем особено при месодайните породи. Стопаните ще имат и немалки разходи по обезпаразитяване на стопанствата. Но това е неизбежно при подобни огнища.
Дали успяхте да установите точната причина за появата на заразата?
За жалост не сме стигнали до конкретната причина. И никой не си е признал – дали заразата е пренесена с животни или с продукти, внесени от Турция и Гърция – това никой не знае. Може да е станало и с посещение на инфектирана ферма. В Одрин например има доста подобни огнища. Възможно е някой фермер да е бил на гости там и така да е пренесъл несъзнателно болестта.
Фермерите питат защо при съмнение не изследвате всички животни, а само едно животно в стадото?
Защото това е екзотична болест, която не прилича на досега познатите. Първоначално то засяга малка част от животните в стадото и когато изследваме едно животно с показани първи симптоми, ние вече имаме представа за цялото стадо. Затова и една проба ни е достатъчна. Самото заболяване се развива по особен начин и е позната само на специалистите.
Хората не трябва търсят диверсия в появата на тази болест. Това е естествен ход на развитие на болестта. Знаете, че от лятото на миналата година тя се разви, като тръгна от Турция и премина в Гърция.
Но, забележете – тя не тръгна нагоре към България, а от Одрин премина на запад, не на север. И причината за това са предпазните мерки, които въведохме по границата. Гръцките колеги също предприеха сериозни мерки и това даде ефект.
Още тогава ние предупредихме говедовъдите да предприемат мерки за опазване на стадата, като през октомври и ноември бяха обходени всички ферми по южните граници. Всяко разрешение за търговия с животни беше подписвано лично от шефа на агенцията по храните и този контрол помогна за неразпространението. Все пак, болестта се разпространява с комари и не е лесно да бъдат стопирани.
Всичките критики, които сега отправят към нас, че не сме предприели необходимото за предпазване на животните, според мен са малко безплодни. Защото, ако не бяхме взели мерки, болестта щеше да влезе още през лятото на миналата година. А това не се случи.
Огромен плюс за нас е, че животновъдите по границата бяха информирани за опасната гръцка болест и затова тази година те толкова бързо реагираха.
На практика ние хванахме болестта много бързо и това стана благодарение на животновъдите. Процедурата по бързо информиране проработи и фермерите сигнализираха навреме ветеринарните доктори, което ни помогна много. Защото с мерките, които предприехме, на практика предпазихме останалите стопанства от бърза зараза.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
