Европейската комисия все още не е одобрила предложението на еврокомисаря Фил Хоугън за временно увеличение на държавната помощ по de minimis до максимум 15 хиляди евро за фермер на година без прилагането на национални тавани. Това съобщиха за Синор.БГ от министерството на земеделието по повод предложените от Еврокомисията мерки за подпомагане на млечния сектор през 2016 г., разисквани на поселдното заседание на Съвета на министрите на ЕС на 14 март.
Правното основание за въвеждането на мярката изисква да се коригира европейското законодателство в областта на държавните помощи. Едва след като бъде направено и влезе в сила, ще даде окончателна яснота за конкретните параметри на прилагане на схемата, поясниха от агроведомството.
Предложението на комисар Хоган действително включва възможност за прилагане на подпомагане чрез държавна помощ по de minimis като една от предложените мерки за противодействие на кризата в най-засегнатите селскостопански сектори.
През миналата година по линия на помощ de minimis в България е усвоен финансов ресурс за крави, биволици, овце-майки и кози-майки в размер на 26 805 291 лв. Помощта е изплатена на 11 682 стопани.
Приложените ставки за подпомагане са съответно за биволици или крави - 100 лв. и за овце-майки или кози-майки - 7 лв., припомниха от агроминистерството.
Колкото до останалите предложени мерки в подкрепа на животновъдите на този етап България не може да се възползва от голяма част от тях.
Според решениято от 14 март земеделските производители, които членуват в организации и групи на млекопроизводителите могат да сключват доброволни споразумения за производство и доставка и въз основа на чл. 222 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. За прилагането на мярката не е предвидено финансиране с европейски средства.
По силата на тази разпоредба Еврокомисията ще активира за ограничен период от време възможността на признатите организации сна производителите в сектор на мляко и млечните продукти да направят доброволни споразумения за производството и доставките.
Подготвено е вече прилагащото законодателство за регламентиране на доброволното планиране и регулиране на доставките на сурово мляко. Признати ОП, АОП и МБО в сектора на млякото и млечните продукти ще получат възможност да сключват споразумения и да взимат решения за планирането на млекопроизводството за период от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на прилагащия регламент.
Основно изискване в прилагането на тази мярка е при сключването на тези споразумения и взимане на решения да не се наруши нормалното функциониране на вътрешния пазар и стриктно да се цели стабилизиране на сектора на млякото и млечните продукти.
Периодът от шест месеца за сключване на споразуменията и взимането на решенията следва да се определи в рамките на пролетта и лятото, за да съвпадне с периода на увеличено млекопроизводство и така да се осигури значително въздействие върху пазара.
Тази мярка е неприложима за условията в България поради малкия брой организации на производители в този сектор (само 2) и символичният пазарен дял, който имат. Сключването на такива споразумения не е в състояние да окаже каквото и да е влияние върху пазара на мляко в страната, посочиха от агроминистерството.
България не може да прилага и мярката за удвояване на интервенционните тавани за обезмасленото мляко на прах и масло, тъй като поради спецификата на производствената насоченост в сектора тази мярка досега не е представлявала интерес за производителите на млечни продукти в страната ни.
Трябва да уточним, че обект на интервенционно изкупуване може да бъде единственно масло, произведено директно от пастьоризирана сметана, с минимална масленост 82% и максимално водно съдържание 16% на единица тегло. Произвежданото в страната ни масло не отговаря на тези изисквания. В България не се произвежда обезмаслено мляко на прах.
