В продължение на две дни в Пловдив се провежда първият по рода си конгрес на биологичното земеделие. Четирите страни по веригата - земеделци, клиенти, наука и финанси, обсъждаха важни въпроси, свързани с бъдещето на това производство. Това обяви при областният управител на Пловдив Здравко Димитров при откриването на Първия конгрес по биоземеделие, проведен под наслов „В следващия век“. Според участниците износът за Германия на български биологична пшеница, слънчоглед, леща, соя, царевица е голям потенциал за нашите фермери.
„Вашата северна съседка Румъния ви изпреварва – основно от нея внасяме органични зърнени култури“, посочи Карл Рутхард, представил се като мелничар от една от първите немски мелници за боипродукти, построена още в далечната 1487 г. край Щутгарт.
„България все още не изнася биопшеница за Германия и това е голям потенциал за българските земеделци“, коментира немският преработвател. Очаква се ръстът в търсенето на биопшеница през 2016 да бъде с около 30%. Рутхард наблегна, че нашата страна може да заеме нишата в продажбите на слънчоглед, внасян досега от Китай. Става въпрос за слънчоглед за пекарската индустрия и за фураж.
При неформалното общуване лектори-зала стана ясно, че по света хората изключително много се доверяват на сертифициращата организация, те търсят не само био продукти, а но и сертифицирани организации като „Кива БЦС Еко–Гаранти“ например. Представителите на „Кива БЦС“, кято е организатор на форума, посъветваха аудиторията от малки фермери да се обединяват, за да могат по-лесно да финансират сертифицирането си.
Светът става все „по-гладен“ за органична храна. Минимум 10-12 процента е ежегодният ръст на потреблението, съобщи световната статистика Стефан Липкинс, шеф от фирмата – майка „Кива БЦС Еко Гаранти“ - Германия.
„Почти следваме световните тенденции, защото площта на биологично произвежданите култури у нас нараства с 8.9 процента всяка година“, посочи академик Атанас Атанасов от „Съвместен геномен център“ - София.
Световният пазар очаква нашите продукти, защото никой не може да повтори почвено-климатичните условия на България, категоричен е академикът. 40 процента от почвите у нас са в топ класирането на фона на 2.5 процента в света. Ние сме четвърти по износ на билки в света и първи в Европа.
Още от 60-е години на миналия век внасяме билки от България, потвърди д-р Адриан Кранвогел от „Мартин Бауер“, Германия.
Агрономът лично от 2006 година периодично контролира изкупуването в нашата страна. Той съветва българските фермери да отглеждат маточина, която сега основно идва от Полша, но там зимите са студени. А и маточината подлежи на биокултивиране, една благодатна ниша.
Всъщност лайката е най-лесно да се култивира, защото нейното прибиране е механизирано. „Ако се интересувате можем да ви предоставим семена за високомаслена лайка“, посочи д-р Кранвогел. Ние купуваме резене от България – една добра култура за начинаещи.
Конгресът продължава и днес с интересни срещи на биофермерите с Hipp Baby food - най-големият производител на бебешки храни в света. Колко биоябълки и био доматено пюре иска световния лидер ще разберат всички желаещи да присъстват на форума, входът е свободен. Те ще чуят и как могат да финансират био бизнеса си, както и да говорят директно с европейски фирми, които търсят наши органични 6 професионалисти – учени, бизнесмени и финансисти, от Европа ще се изкажат на двудневния конгрес, поканени лично от Йоханнес Куулс, който е и независим консултант към Европейската комисия.
