Страната на розите

23-05-2005 г. (от в. "Земеделски пазар")От много години нашата страна е световен доставчик на прочутото в цял свят българско розово масло. Повече от три века, независимо какво се е случвало по земите ни, в южните райони на Централния Балкан и Средна гора, се развива успешно розопроизводството, което даде на България заслуженото и не по-малко справедливо име “страна на розите”. В началото на 90-те години на миналия век розовите насаждения в страната са били малко над 30 000 декара, за да спаднат в периода 1998-2001 г. до скромните 14 хиляди декара. С тези розови площи и с малкото произведено розово масло България е била почти готова да загуби както името си, така и пазарите на скъпата гюлова течност. Точно тогава започва обратният път, който води до новия възход на този отрасъл на българската икономика, за да се доближи днес отново до световния пиедистал на супер-производител. Анализът на Системата за пазарна информация (САПИ) показва, че само за няколко години розовите насаждения се увеличават до 27 500 декара, като само около 8-10 хиляди декара са стари. Всичко останало са млади розички, на които предстои дълго да плододават. Това в най-голяма степен се дължи, по думите на ст.н.с.д-р Недко Недков, директор на Института на розата и етеричномаслените култури в Казанлък, на предприетите мерки за стимулиране на частните земеделски производители от фонд “Земеделие” и от финансовите линии на програма САПАРД. Осигурената годишна субсидия от 100 лева на декар и намаляването на цената на посадъчния материал с 40 на сто, повиши заинтересоваността на земеделските стопани да създават и отглеждат маслодайната роза, е изводът на САПИ. Утвърдените от векове Розопроизводителни райони са събрани в Розовата долина от село Розино до Казанлък. Традиционно най-силни са два големи розопроизводителни райони – Казанлъшкият и Карловският. В Казанлъшкия район най-големите масиви с розови насаждения са около селата Турия – 1200 дка, Скобелево – 9870 дка, Казанлък и близките до града села – общо около 1500 декара и други. По-голяма част от тези насаждения са нови, създадени в периода 2001 – 2004 година. Големите розопроизводители в Карловския район са съсредоточени около селата Климент – 400 дка, Певците – 325 дка, Сушица – 430 дка и Иван Вазово – 400 дка. В същото време обаче прави впечатление, че през последните години много бързо се развиват и други два района – Зелениковския и особено Стрелчанския, в които площите с розови насаждения се увеличиха двойно. Прогнозите сочат, че през близките години ще продължи развитието на други райони, около Стара Загора, където сега има около 600 декара насаждения, в пловдивска област – над 250 декара и др. Печеливша дейност ли е Отглеждането на маслодайната роза? В края на миналата година розовите насаждения в страната се доближиха плътно до 30-хилядната декарова граница. Експерти от Министерството на земеделието и горите твърдят, че създаването на тези насаждения ще са достатъчни да задоволят нуждите на международния пазар от етерични масла, който е определен на 1500 кг. Според Института по розата средните разходи за създаване на декар маслодайни насаждения е между 940-960 лева. Половината от тези разходи отиват за закупуване на разсад, който трябва да е качествен и автентичен. В същото време маслодайната роза е много трудоемка култура – това най-добре се разбира при беритбата, едно голямо разходно перо, което крие в себе си доста резерви за снижаване на разходите. В същото време изчисленията показват, че маслодайната роза е ефективна и рентабилна култура, а направените за отглеждането й инвестиции могат да се върнат за 2-3 години. Реколтирането започва още след 18-я месец след създаване на насаждение, като средните добиви са между 200-240 килограма от декар. Но при насаждение с пълно цветодаване средните добиви са в границите от 500-800 кг от декар. Пазарната стойност на 1 кг розов цвят по време на розовата кампания през миналата година се движеше в диапазона от 1,40 до 2 лева за кило, което се смята за приемливо. В отрасъла целогодишно работят над 12 хиляди души, които при кампаниите се увеличават 2-3 пъти. Вече са създали множество малки семейни ферми, като обработваните площи понякога достигат до 8-10 декара, където се трудят всички членове на семейството. Един розоберач в активния сезон може да заработи до 14 лева на ден. От векове се развива Търговията с розови продукти Не е безинтересно да се знае, че до средата на 19 век България задоволява над 80 на сто от нуждите на световната парфюмерия, казва д-р Недков. Световните доставчици на розово масло през миналия век освен България са Турция и Мароко, като нашата страна има 40 процента дял в натурално изражение. Годишното производство на българското розово масло през последните 12 години е между 870 и 130 килограма. Продажната цена достига до 4000 евро, но специалистите в бранша са на мнение, че тя не е приемлива за потребителите. Запазването й ще доведе до намаляване на потреблението на розово масло от страна на големите фирми. Очевидно предстоят трудни разговори и договаряния между производители, потребители и търговци за постигане на разумен баланс на интересите между трите страни. Следващите години ще дадат отговор и на въпроса ще се увеличават ли и занапред площите с маслодайни рози и доколко това ще е ефективно и рентабилно. Благоприятните природни условия, които има България, дават възможност за още по-голямо развитие на този отрасъл, но това ще става на основата на прецизен анализ по отношение рентабилността му. Симеон Даневски