На втори февруари традиционно се отбелязва Денят на влажните зони. На тази дата през 1971 година в иранския град Рамсар е подписана международната конвенция за влажните зони, известна като „Рамсарска конвенция“. Освен че са дом на изключително биоразнообразие, влажните зони ограничават негативните ефекти от климатичните промени - играят важна роля за защитата от наводнения и намаляват въздействието на сушите. Те също така пречистват водите, осигуряват храна, дървен материал и биомаса, способстват за развитието на устойчивия туризъм.
През последните 150 години са били унищожени близо 80% от естествените влажните зони в Дунавско-Карпатския регион, обхващащ голяма част от Централна и Източна Европа. Сред най-значимите причини за загуба на водни местообитания са човешки дейности, свързани с усвояване на нови площи за земеделие, подобряването на корабоплаването, развитието на хидроенергетиката и др...
На ниво ЕС последният анализ на състоянието на видовете и местообитанията от екологичната мрежа Натура 2000 за периода 2007 – 2013 показа, че състоянието на местообитания като влажните зони, наред с тревните местообитания продължават да е особено тревожно.
През последните 10 години WWF и партньорите ѝ са възстановили над десет хиляди хектара влажни зони в Дунавско-Карпатския регион, в това число и в България. Финансирането за тези дейности е осигурено от европейски фондове и от съвместната програма на WWF и Фондация „Кока кола“ в подкрепа на влажните зони в региона.
През тази година WWF отбелязва десет години от регистрацията си в България. По думите на ръководителя на програма „Води“ Иван Христов, за това време, благодарение на работата на организацията, се е променило цялостното отношение към влажните зони в страната.
До неотдавна изобщо не се разбираше нуждата от възстановяване на влажни зони, напротив, политиката бе за пресушаването им. С помощта на WWF бяха подготвени най-мащабните проекти за възстановяване на влажни зони в България, обхващащи територии в Природен парк „Персина“ и защитена местност „Калимок-Бръшлен“. Водеща е ролята на WWF във възстановяването на зони по поречието на реките Русенски Лом и Веселина, както и във възстановяването на крайречни гори, заяви Христов.
Като пример за значението на влажните зони, експертът посочи срива на риболова по река Дунав след унищожаването им. В миналото около 65% от улова на риба в някои участъци на Дунав се е падал на дивия шаран, но след пресушаването на блатата край Дунав, където той хвърля хайвера си, видът бързо става критично застрашен („Червената книга“ от 1981 г.), за да изчезне напълно десетилетие по-късно. Днес шараните, които се срещат в реката са от културен вид, а обемът на уловите е спаднал в пъти, което е довело до края на промишления риболов по реката.
