Кометата C/2013 US10 (Catalina) постави началото на астрономическата 2016 година. В новогодишната нощ беше видимо много близо до звездата Арктур - най-бляскавата от съзвездието Воловар и лесно можеше да бъде открита с бинокъл. От нашите географски ширини тази комета се наблюдава от края на ноември 2015 г. На 15 ноември премина през перихелий и сега се отдалечава от Слънцето, но бързо се приближава до Земята. На 17 януари ще е на около 110 милиона километра от нея и е възможно да я видим по-бляскава отколкото сега. Очаква се да е около 6-та звездна величина, на границата на човешкото виждане и няма да е трудно да бъде открита с бинокъл по посока на съзвездие Голяма мечка след полунощ.
В нощта на 4 януари, до зазоряване, любителите на „падащи звезди” можеха да преброят поне половината от метеорите на потока Квадрантиди. Стареещата Луна, с 34% осветен диск, до известна степен попречи за реалното им преброяване. Ако максимумът на потока се случи в безлунна нощ, за 1 час могат да бъдат регистрирани 120 метеора. Радиантът на Квандрантидите се намира между съзвездията Воловар, Херкулес и Дракон, където е било вече несъществуващото съзвездие Квадрант.
По-добри ще са условията за наблюдение на Персеидите, чийто максимум е на 12 август. Луната ще е във фаза 2 денонощия след първа четвърт и ще залезе в 1:09 часа.
На 9 януари, преди изгрева на Слънцето, ще можем да видим и първото от поредицата красиви струпвания на планети. Венера и Сатурн ще изгреят малко след 5 часа и ще са на ъглово отстояние едва 5’. За съжаление, повечето от съединенията на планети през следващите месеци ще се случват в часове, когато са под хоризонта или в светлата час на денонощието. Ще можем да видим обаче два планетни парада. На 16 август непосредствено след залеза на Слънцето, ниско на запад, ще могат да се наблюдават Венера, Меркурий и Юпитер. Областта на кнфигурацията ще е с ъглов радиус от 5 градуса. Трипланетен парад ще може да се наблюдава и на 11 декември отново след залеза на Слънцето. Видими по посока юг-югозапад ще са планетите Марс, Венера и Меркурий. Ъгловият радиус на областта ще е по-голям от 20 градуса.
През 2016 година Меркурий участва изключително активно в небесните спектакли. Кулминацията ще е на 9 май, когато по време на конфигурация долно съединение, ще мине пред диска на Слънцето. Ще наблюдаваме пасаж (транзит) на Меркурий. Всеки век се случват средно по 13 пасажа на Меркурий. Последният е наблюдаван на 8 ноември 2006 година, но тогава той не беше видим от България. На 9 май 2016 година, пасажът на Меркурий ще започне с първи контакт в 14:11:53 часа, когато дискът на планетата максимално ще докосва този на Слънцето. Явлението ще продължи до 21:40:32 часа. Ние ще можем да наблюдаваме транзита до залеза на Слънцето в 20:36 ч. Следващият пасаж на Меркурий ще се случи на 11 ноември 2019 година.
Пет затъмнения ще има през 2016 година, но само едно ще е видимо от България - Лунното затъмнение от полусянката на Земята на 16 септември. Пълното Слънчево затъмнение на 9 март и следващото го Лунно затъмнение от полусянката на Земята на 23 март, са невидими от България. Няма да можем да наблюдаваме и Лунното затъмнение, също от полусянката на Земята, на 18 август, както и Пръстеновидното слънчево затъмнение на 1 септември.
Материалът е предоставен от Планетариум с НАО, Смолян
