От 1 януари забраната, наложена от Русия върху вноса на редица селскостопански продукти от Украйна и Турция, влезе в действие, като Украйна наложи ответни мерки, а Турция подготвя жалба до Световната търговска организация, съобщи ТАСС. „От 1 януари 2016 г. се въвежда забрана за внос в Русия на селскостопански продукти, суровини и храни, чийто производител е Украйна”, се посочва в обяснителна бележка към постановлението на руското правителство, подписано от премиера на страната Дмитрий Медведев на 21 декември.
Москва оправдава взетото решение с влизането в сила от началото на годината на икономическия раздел от споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна, който предвижда създаването на зона за свободна търговия между тях.
Това накара управляващите в Русия да започнат прилагането спрямо Украйна на същите санкции, които са приети спрямо държавите-членки на ЕС, САЩ, Канада, Норвегия, Австралия (от 7 август 2014 г. ), Албания, Исландия, Лихтенщайн и Черна гора (от 7 август 2015 г.). Според Медведев мярката е необходима за защита на вътрешния пазар и местните производители. Забранени за внос са месото, колбасите, рибата и морските продукти, млечните продукти, плодовете и зеленчуците.
От 6 август Русия започна да унищожава продуктите от списъка със забранените за внос, влезли на територията на страната. Тогава бе направена уговорката, че санкции срещу Украйна няма да бъдат предприемани, ако страната вземе под внимание интересите на Русия при прилагането на споразуменията си с ЕС – нещо, с което в Киев не пожелаха да се съобразяват. В този смисъл бяха проведени и няколко кръга безрезултатни преговори. Това доведе до прекратяване на действието на договора между Москва и Киев за зона за свободна търговия между тях и върху украинските стоки, внасяни в Русия, вече ще бъдат налагани мита, което до момента се прилагаше само при вноса на захар.
От руското министерство на икономическото развитие не очакват проблеми от отмяната на зоната за свободна търговия с Украйна, тъй като и в най-силните години за търговски обмен между двете държави по данни на руската Федерална митническа служба делът на храните е достигал 2,5-3%. Само през първите 10 месеца на 2015 г. по данни на руското министерство на селското стопанство селскостопанският стокооборот между двете страни е намалял 2,2 пъти спрямо същия период на 2014 г., достигайки едва 678,4 млн. долара. Нещо повече – от 28 юли 2014 г. руската Федерална служба за контрол в областта на защитата на правата на потребителите и човешкото благополучие (Роспотребнадзор) вече бе забранила вноса на мляко и млечни продукти от Украйна.
На свой ред Киев подготви свои санкции срещу Москва. За целта на 24 декември украинският парламент прие закон „За външноикономическата дейност”, който предоставя на правителството на страната пълномощия за налагане на икономически санкции срещу Русия, по-конкретно за въвеждане на „забрана за външноикономически операции или тяхното ограничаване”, както и да отменя митнически преференции. На 30 декември украинският президент Петро Порошенко подписа закона. На 2 януари украинското правителство утвърди списъка с руски селскостопански продукти и храни, чийто внос се забранява от 10 януари и ще действа до 5 август 2016 г. или до „отменяне на забраната за внос на митническата територия на Руската федерация на стоки със селскостопанско предназначение, продукти и суровини, произведени в Украйна”. В списъка, подготвен от украинското министерство на икономическото развитие, са включени 43 вида стоки, сред които хлебните и брашнени сладкарски изделия, шоколадовите бонбони, месото от едър рогат добитък, рибата, кафето и черният чай, детските рани, цигарите с филтър, бирата и водката. От ТАСС не пропускат да отбележат, че списъкът почти напълно изчерпва продуктите, които Русия досега е внасяла в Украйна.
Освен това също от 2 януари украинското правителство повиши вносните мита за стоките, идващи от Русия, за период от една година заради премахването на зоната за свободна търговия между двете страни.
От 1 януари 2016 г. Русия въведе и забрана за внос на плодове, зеленчуци, замразено птиче месо, сол и карамфили от Турция заради свалянето в края на ноември на руски бомбардировач от турски изтребител близо до турско-сирийската граница. Само 4 дни по-късно руският президент Владимир Путин подписа указ за специални икономически мерки спрямо Турция. Под забраната попаднаха турските портокали, мандарини, грозде, ябълки, круши, кайсии, праскови, нектарини, ягоди, домати, краставици, цветно зеле, броколи, праз лук.
Данни на руското министерство на селското стопанство сочат, че в общия внос на храни и селскостопанска продукция в Русия делът на Турция е достигал 4% в края на 2014 г., като и без въвеждането на ембаргото през 2015 г. е започвал да намалява – с 21,2% за първите 10 месеца на годината спрямо същия период на 2014 г. до 1,035 млрд. долара. При плодовете и особено цитрусовите обаче делът на турските продукти на руския пазар е достигал съответно 20% и 25%. Русия вече планира замяната на турските плодове и зеленчуци с доставки от Египет, Иран, Мароко, Израел, Азърбайджан, Узбекистан, ЮАР, Аржентина и Китай.
Забраната обаче не включва орехите, които са сред основните продукти, внасяни от Турция. Нещо повече, руският министър на селското стопанство Александър Ткачов отбеляза, че в списъка не са включени някои видове храни, за които Турция е основен доставчик – смокини и лешници, използвани в сладкарския бранш, и фруктозата, включена в производството на детски храни. Под забрана не попада и вносът на подправки и съставки за хранителната промишленост, както и рибата, при която делът на вноса от Турция не надхвърля 3%.
Засега без решение остава въпросът дали внасяните турски продукти, попадащи под забрана, ще бъдат унищожавани. За целта се изисква подписването на специален указ от Путин, тъй като Турция не фигурира в настоящия, с който тази мярка се прилага спрямо забранената продукция от САЩ, Канада, ЕС, Норвегия и Австралия.
Междувременно турският министър на икономиката Мустафа Елиташ заяви пред вестник „Дейли Сабах”, че страната се подготвя да подаде жалба в Световната търговска организация срещу икономическите санкции, наложени срещу нея от Русия. Елиташ твърди, че в малките градове по цялата територия на Русия върху турските компании се оказва натиск да прехвърлят дяловете си на своите руски партньори. „Търговията също трябва да има своята морална основа. Тези предприемачи са изразили доверието си в руското правителство, инвестирайки в страната. Ще издействаме възстановяване на правата на всички пострадали в международните съдилища”, подчерта той и добави, че Турция събира доказателствата за подаване на жалбата.
